ЩЕ СПРЕ ЛИ ВЛАКЪТ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НА ГАРАТА НА СЪДЕБНАТА ЕКСПЕРТИЗА - м.11.2013 г.

Седя си на пейка на една малка провинциална гара и докато чакам да дойде влакът, в обгръщащата ме тишина и безлюдие започват да ме спохождат безразборно мисли.

А поводът за това е едно наскоро получено писмо от Министерството на правосъдието – в отговор на многобройните ни питания какви са намеренията на управляващите по повод развитието на съдебната експертиза. Та в това писмо чистосърдечно се признава, че поредната междуведомствена работна група, сформирана в Министерството по тази проблематика, се е саморазпуснала, тъй като участвалите не могли да достигнат до единна концепция за основните положения, които следва да регулират дейността по извършване на съдебни експертизи.

Връщам се много години назад, когато отначало инцидентно, а след това – поради повишаващия се в мен интерес, все по-често започнах да извършвам съдебни експертизи. Тогава, поради непривичната среда за реализация, възникнаха и много въпроси. Наложи се немалко да прочета, за да си създам представа за условията и реда в съдебния процес. Но тъй като имах съмнения дали моите субективни възприятия са адекватни, в допълнение проведох и множество обсъждания с други експерти, а и с възложители на експертизи.

И ето че поради общото разбиране за недобрата регулация на дейностите по извършване на съдебни експертизи, с други колеги – съдебни експерти, създадохме сдружение с нестопанска цел, с мисълта при случай да споделим общите ни схващания на тази тема.

Понеже сме малка държава – както казва един наш поет: „земя като една човешка длан”, или май по-скоро като голямо село, взе че се разчу за странната ни организация и в резултат един ден, може би преди 10-на години, получаваме покана да участваме в работна група в Министерството на правосъдието по проблемите на съдбната експертиза.

Отново четем публикации и препрочитаме, т.е. подготвяме се да дадем всичко от себе си за подобряване на положението, обличаме бели ризи и вратовръзки, и в работната група попадаме в среда на себеподобни – всеки стигнал до някъде в своята представа за съдебната експертиза, според областта, в която работи, и съобразно натрупаните знания и опит.

И аха да постигнем, в желанието ни да сме полезни, уеднаквяване на разбиранията ни както с колегите ни, а така и с участващите представители на магистратски организации, и заедно да се обединим около общи подходи за постигане на ефект на подобрение, ето че някъде „от горе” пристигна решение, че не му е работа на Министерството на правосъдието да се занимава със съдебната експертиза, и тази дейност следва да се осъществи от Висшия съдебен съвет (ВСС) – специализирания ръководен орган на съдебната власт.

Беше разпусната работната ни група и зачакахме отново да се съберем във ВСС, но наместо това скоро след прехвърлянето по компетентност Съветът издаде самостоятелно Наредба за съдебните експерти (Наредбата).

То отвсякъде си личеше, че съставителите на Наредбата нито са писали някога съдебна експертиза, нито са питали хора, които са писали, защото единствената мисъл, която можеше да се проследи, беше свързана с това да се „дисциплинират” съдебните експерти – като че става въпрос за малки деца, които ако не ги наблюдаваш внимателно, ще направят пакост.

Някои други колеги не понесоха това безобразие и обжалваха Наредбата пред административния съд, предимно с мотива, че предварително не е осъществено обществено обсъждане, както е нормативно предвидено, и посочвайки много още несъответствия в Наредбата. Съдът обаче отхвърли иска им. (Години по-късно научих, че това е станало по целесъобразност – за да не настъпи „правен вакуум”?!?).

Както казва народът ни в една поговорка: „всяко зло - за добро”. Вече имахме действаща наредба за съдебните експерти, може и да не е добра, но пък е създадена платформа, върху която има възможност да се работи за подобрение. И пак една безкрайна кореспонденция с наши предложения за изменения и допълнения към Наредбата до ВСС, и пак едни обещания от там за сформиране на работни групи, и така много време...

Ето че един ден се появява съобщение някъде в интернет, че ВСС е разработил законопроект за съдебните експерти, и го е внесъл в Министерството на правосъдието (понеже ВСС няма право на законодателна инициатива) за по-нататъшно разглеждане и приемане. Пак търсим и се интересуваме, и намираме текста на законопроекта – оказва се, че той по смисъл е съвсем същия като Наредбата, само че преразказана с други думи. Изглежда обаче по-красиво – на титулната страница в началото стоят няколко изящни емблеми, обозначаващи програмите, по които е осъществено финансирането на мероприятието. Прочитаме и кой е съставителят – бившият ректор на института на полицията. Питаме се, дали не са намерили форма да му бъде дадена премия за пенсиониране, и се надяваме да не бъде придвижен законопроекта. Е, не се стига нито до разглеждането му, нито до приемането му.

Значи пак сме там, където бяхме – продължаваме да събираме информация и да  я анализираме, и да настояваме за подобряване на Наредбата. Участваме в конференции и симпозиуми, от където се чува едно и също – необходима е промяна, но тези призиви не произвеждат ефект.

В търсенията ни по въпроси, касаещи съдебните експертизи, попадаме на публикация за провеждането на международна конференция за хармонизиране на европейското законодателство в областта на съдебната експертиза в гражданския процес, организирана от Европейския институт за експертизи и експерти (Франция) в Брюксел. След кратка кореспонденция, сме поканени да участваме. То ние добре да отидем, но къде по-добре ще бъде там да участват тези, от които пряко зависи промяната на нормативната ни уредба. Поради това отново пишем и разясняваме до ВСС и до Министерството на правосъдието полезността от участието в това мероприятие, в смисъл, че  не е необходимо да преоткриваме топлата вода, достатъчно е да се поучим от съвременните достижения и практики. По вече сложила се обаче традиция в отношенията ни с тези институции – ние им пишем, те не ни отговарят, или ако го направят, то е в смисъл, че предстои сформирането на работна група за разглеждането на проблемите.

Е, значи ще отиде представител на сдружението ни, за да се обогатим със знания допълнително, макар че от натрупаните до момента наши знания и опит ползата е само теоретична.

Разбира се, както и очаквахме, в Брюксел попадаме на прекрасна организация на мероприятието – широко представителство на магистрати, юристи и съдебни експерти, солидна предварителна подготовка, конкретизирани теми за обсъждания по секции, бързи и качествени обобщения от компетентни участници, ясна перспектива за последващи действия в посока подобряване и хармонизиране на правната рамка, регулираща дейноста на съдебните експерти. Всичко е много добре – в повечето страни от ЕС професионалистите с отношение към съдебната експертиза мислят в посока конвергенция с отчитане на съвременните схващания, а ние какво ще подобряваме – тази наша Наредба, за която не е ясно дали е по-добре да я има или да я няма?

След конференцията, вече повече по навик, отново пишем на институциите, като им припомняме очевидни факти – че страната ни от години е член на ЕС и че и ние трябва да извършваме действия по възприемане и прилагане на съвременните тенденции с оглед постигане на предначертаните общи цели, в това число и в сферата на съдебното експертизиране. Даже публикуваме статии в специализирани издания по този повод, опитвайки се широко да оповестим и да предизвикаме обществена дискусия по проблемите на съдебната експертиза.

Този път нещо се случва! Тъй като Конституционният съд, вероятно по друг повод, отменя правото на Висшия съдебен съвет да издава наредби (в т.ч. и за съдебните експерти), ето че отново Министерството на правосъдието следва със свой акт да предвиди регулация. И неочаквано се появява нова Наредба за съдебните експерти, само че след прочит се оказва, че новото в нея е само името на издателя. Иначе 1:1 повтаря съдържанието на предишната, и никое от множеството наши и на други колеги предложения не е даже загатнато в текстовете й.

Сега вече ние, събралите се в сдружение съдебни експерти, обжалваме по съдебен ред новата (стара) наредба, защото пак се чува, че е било наложително издаването на тази наредба отново по причина да не възникне „правен вакуум”. Сериозно се замисляме върху евентуалния ефект от правния вакуум – дали не е по-добре да е правен вакуум наместо да имаме лоши правила?

Случва се и нещо друго – продължителното бездействие на ВСС за реформирането на съдебната ни система, налага – повече по внушение от Европейската Комисия по правосъдие, а и поради трупащото се в обществото недоволство, създаване на Граждански съвет от неправителствени организации за съдействие и контрол на дейността на Съвета. Очаквано и нашето сдружение, като организация, която повече от десетилетие настоява за промени в една, макар и ограничена област на правосъдието – съдебното експертизиране, е прието за член на Гражданския съвет към ВСС.

Новият ни обществен ангажимент изискваше много време и внимание при участието ни в обсъждания на широк кръг проблеми на съдебната ни система. Тъй като обаче бяхме подготвени отдавна по темата за съдебните експертизи, в кратък период изработихме и внесохме пакет от предложения в Гражданския съвет. И повечето от исканията ни касаеха не сложни неща: например да получим статистически данни колко и какви съдебни експертизи се възлагат в страната, а също така ВСС, както и Националния институт по правосъдие, да предвиждат и включват поне по една програма годишно за развитието на съдебната експертиза. Даже първият Акт на Гражданския съвет, който, според приетите Правила за дейността му, следва задължително да бъде разгледан от ВСС, касаеше именно съдебните експертизи.

Само че и сега отговорът на институцията е от вече добре познатия ни вид – ще бъде организирана и проведена кръгла маса, а по конкретиката на исканията ни – тишина.

Да, тишина... И на гарата, на която си седя, е все така тихо, и влак не се вижда от никъде да се задава...

Като подреден човек, вадя тефтерче и химикалка за да запиша някои бележки по хаоса от мисли и спомени, които ме споходиха.

Значи и преди ние да започнем да работим по проблематиката за съдебната експертиза, даже от много преди това, са извършвани съдебни експертизи. И тогава е имало проблемни отношения, които са били регулирани в страната ни от отделни наредби, издадени според предмета на експертизата от съответното министерство, т.е. регулацията се е извършвала от множество наредби. Но по- преди това обаче сме имали Закон за заклетите експерти.

Записвам си два въпроса в тефтерчето:

1.    Къде следва да е мястото на съдебната експертиза – към съдебната власт, или към изпълнителната? И в тази връзка:

2.    С какъв нормативен акт следва да се регулират отношенията, касаещи съдебната експертиза – със закон или с наредба (подзаконов акт)?

Май така формулирани въпросите, особено първия, не са съвсем коректни....

Следва трайно да се уредят обществени отношения (по възлагането и извършването на съдебни експертизи), които са възниквали преди, възникват сега и се очаква да възникват и за в бъдеще, което ще рече, че е необходимо нормативният акт да е стабилен, т.е. да е закон.

Освен това възприетата и от нас Европейска конвенция за правата на човека предвижда (в чл. 13) правото на всеки на „ефикасни правни средства” за защита на правата и свободите му. А може ли да има ефикасен съдебен процес без независима и компетентна съдебна експертиза (правно средство) – едва ли?

Значи излиза, че е необходим специален закон за съдебната експертиза (по отношение на съществуващия общ Закон за съдебната власт), така както например имаме Закон за енергетиката, който регулира широк кръг обществени отношения, които възникват конкретно в тази икономическа сфера на дейност.

А ние толкова време употребихме да се опитваме да подобрим Наредбата за съдебните експерти и нейните производни....

То излиза, че вероятно е бил прав един предишен наш Министър на правосъдието като правеше сравнение, казвайки, че реформата в правосъдито ни е като преместване на гробище – не очаквайте помощ от вътре.

Записвам си по-нататък:

3.    Защо институциите от съдбната ни власт, а и обществото ни чрез изпълнителните си органи – правителствените учреждения, толкова време не извършват нищо полезно за подобряване състоянието на съдебното експертизиране?

По всичко изглежда, че нямат представа от къде трябва да започнат да разплитат възела от проблеми, както прочее се казва в писмото от Министерството на правосъдието за отсъствието на единна концепция.

Нужна е някаква първоначална информация за характера на проблемите и техния обем и повтаряемост, което казахме и ние в Гражданския съвет към ВСС. Като експерти знаем, че решението на една задача започва с анализ на наличните данни. Ние го знаем, но те, управляващите – дали, след като толкова време никой не е положил грижа да установи някакви начални данни?

Знаем и нещо друго – че като става въпрос за подобряване на ефективността на една система – в случая съдебната ни система, следва да се прилага системен подход.

И понеже си седя все още на гарата в провинциалния район, погледът ми неволно отново се отправя по релсите някъде нататък, от където не идва влак. В тази връзка се сещам често споменаван пример, даван за взаимодействието в една система – че всяка система може да се оприличи на влакова композиция, на която независимо от качествата на локомотива, скоростта й се определя от динамичните характеристики на последния вагон.

Значи какво излиза – че трябва да се извършват пропорционални действия за подобрение на цялата система, за да се усети ефект на ускорение.

Един от участниците на симпозиума в Брюксел беше направил сравнение, че съдебните експерти са „техническия мозък” на съдията.

А у нас какво се случва – цялото усилие е в направление подобряване на функциите на главния мозък, т.е. насочено е към подбора и качествата на магистратите. Че може ли един организъм да съществува нормално само с главен мозък?

Но пък прегледа на обявяваните Европейски програми в областта на правосъдието индикира същата тенденция - да се отделя основно внимание на магистратските организации.

Оказва се, че е всеобщо неразбирането, че тунинговането само на локомотива няма да доведе до по-бързото придвижване на влаковата композиция (от примера по-горе).

Отбелязвам си в тефтерчето: да се наблегне на системния подход, тъй като видимо главният мозък или боледува, или недочува....

Отгръщам на нова страница от тефтерчето ми и записвам:

4.    Дали в нормативната ни уредба е въведена точна представа какво представлява съдебната експертиза?

Коментираната по-горе Наредба за съдебните експерти включва дефиниция, която определя съдебната експертиза като „правно регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентен орган от лица, които притежават специални знания...”

Или казано с по-прости думи: правене на нещо от специалист по правилата за съдебно производство и по искане на магистрат. Ама що за дейност е това – дали е доставка на услуга от компетентно лице или е негово волно пожертвование, не се уточнява нито в Наредбата, нито в други нормативни актове.

Замислям се дали за постигането на яснота в случая не е подходящо да се реши обратна задача – като взема под внимание колко заплаща съда за извършването на съдебна експертиза, ще мога да преценя как той се отнася към това „процесуално действие”.

От години въведената с Наредбата единна ставка (независимо от научната област) за заплащане по извършени съдебни експертизи е 2,5 €/час. Като сравня, че например държавата ни заплаща на психиатър по 17 €/час за преглед по нейна поръчка, а на същия този психиатър съдът му заплаща по 2,5 €/час за извършване на съдебно-психиатрична експертиза, установявам съществена несъпоставимост при оценка на труда на този специалист.

Мислено се спускам надолу по скалата за трудови възнаграждения, които са попадали в полезрението ми напоследък, и установявам, че сходно на възнаграждението за съдебните експерти е това за нискоквалифициран работник – изкопчия.

В допълнение не е нормативно предвиден срок за изплащане на определеното на посочената база възнаграждение за извършена съдебна експертиза, както и възложителят може по свое усмотрение да намали (но не и да увеличи) изчислената и заявена от експерта стойност, така че получаването изобщо на някакво възнаграждение е повече от пожелателно.

Но пък ако откаже да извърши експертиза без достатъчно основателна причина и солидни аргументи, на съдебния експерт се налагат значителни глоби.

Започвам да се обърквам – тази „процесуална дейност” нито е услуга, защото не се заплаща като такава, нито е волно пожертвование, защото отсъствието на желание и последващо изпълнение се наказват строго.

Е, разбира се, извън нормалната логика има и друг вариант, който обаче се забранява от Конституцията ни – тази „процесуална дейност” да е с характера на трудова повинност. Нима това има предвид правовата ни система, за да осигури ефикасни правни средства за защита на правата и свободите на гражданите?

И дали именно заради това така упорито се отбягва у нас темата за приемането за разглеждане в съдебния процес на частната експертиза наравно с възлаганата от магистрат – понеже достатъчно ясно ще бъдат индикирани характера и насрещната престация за този вид дейност, както и ограничена възможността нормативно ниско предвиденото заплащане за извършена съдебна експертиза да води до нейно лошо качество?

Вече малко раздразнен и ядосан започвам бързо да записвам в тефтерчето на кого и какво ще напишем, как ще се аргументираме и какви предложения ще направим. Прочитам го и го задрасквам. Задрасквам го още веднъж.

Не знам дали в тази връзка си спомням една история, която се разказва за американски съд. В миналото, по време на т.н. „ядрени” дела съдията вика да се приближи към него съдебния експерт, и го пита: „Вие, уважаеми, можете ли простичко да обясните на съдебните заседатели основните положения от теорията на относителността на Айнщайн?” Експертът, отнасяйки се добросъвестно към възложената му мисия, вади очила, подхожда към съдебните заседатели, и започва един по един да ги оглежда с внимателен поглед. После замислен се връща при съдията, прибира си очилата, и му съобщава: „Почитаеми г-н Съдия, точно на тези съдебни заседатели не бих могъл да разясня понятно теоретичните постановки на Айнщайн.”

И аз си прибирам очилата, пъхам си тефтерчето в джоба, и отново се оглеждам за идващ влак, но напразно. И продължавам да си седя на малката гара и да мисля, но май вече само си седя.....

20.11.2013 г.,                                                                   инж. ик. Любомир П. Герджиков -

гр. София                                                                         съдебен експерт