Сигнал до Висшия Съдебен Съвет, Министъра на Правосъдието и Министъра на Вътрешните работи от 11.01.2010 г.
Изх. № 007 / 11.01.2010 год.
ДО
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Г-ЖА МАРГАРИТА ПОПОВА
ДО
МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
С И Г Н А Л
от УС на Сдружение „СЕФИТА”
ОТНОСНО: Извършване на съдебни експертизи по възлагане от съда, от прокуратурата и от органите на досъдебното производство;
Уважаеми дами и господа,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми г-н Министър,
Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, рег. по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи преимуществено в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство.
Във връзка с изпълняваните експертизи често в ръководството на Сдружението постъпват мнения и становища от експерти, касаещи проблематиката, свързана с експертната им дейност като вещи лица.
В частност с настоящия Сигнал бихме желали да доведем до знанието Ви следното:
1. С приемането на Закон за независимите оценители[1] (ЗНО) и публикуването в съответствие с § 5(1) от същия на Регистър на независимите оценители на електронната страница[2] на сформираната Камара на независимите оценители – на 15.12.2009 г., към „голямото семейство” на оценителите у нас, практикуващи в различни области на основание специфични законови и подзаконови актове, както и разпоредби на административни органи, се добави още една група – на независими оценители, сертифицирани[3] по ЗНО.
Така например:
· за данъчни цели – оценки се извършват от „лицензирани оценители” (лицензи за оценителска дейност у нас до момента е издавала само Агенцията за приватизация) и вещи лица[4], като се въвеждат и специфични методи за оценка,
· за целите на ЗДС – от „независими оценители”[5] и „оценители на недвижими имоти”, но само последните са дефинирани като лица[6],
· за целите на ЗОС – от „оценители на недвижими имоти”[7], както и от „лицензирани експерти по Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация”[8],
· за целите на Закона за обществените поръчки – от „независими експерти”[9],
· за целите на Закона за митниците се използват понятията „обективна и количествена оценка”[10] и „специализирана експертиза”[11], без да се посочва какви лица ги извършват,
· за целите на Търговския закон – както от „вещи лица”[12] при оценки на апортни вноски, така и от „оценители”[13] в случаите на оценка на имущество в производство по несъстоятелност за Търговец, без да се уточнява компетентността на лицето-оценител,
· за целите на Закона за счетоводство – след отмяната на Националните счетоводни стандарти, не се посочва какви лица извършват нормативно предвидените оценки и преоценки на активи и пасиви,
· за целите на Закона за енергетиката – от „независим лицензиран оценител”, избран по реда на ЗОП, без да се пояснява кръга на неговата компетентност,
· за целите на Закона за горите – оценки при продажби и замени на горски имоти се извършват от „физически лица с висше лесовъдско образование, притежаващи удостоверение за завършен курс за оценка на горите и земите от горския фонд”[14],
· и т. н., като не претендираме за изчерпателност;
2. На фона на значителното разнообразие от лица, които според нормативните актове и въведени регистри от организациии и учреждения, осъществяват оценителска дейност в специфични случаи, внимание привлича заложеното в § 5 (2) на Закона за независимите оценители (ЗНО):
„След изтичането на срока по ал. 1[15] оценки могат да се извършват само от оценители, вписани в регистъра по чл. 15[16].”,
както и дефинирането на понятието „оценка”:
„Оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан.....”[17]
а също и твърдяното на електронната страница на Камарата на независимите оценители:
„По смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации и Закона за независимите оценители, Камарата на независимите оценители в България е единствения орган в Република България по организиране и провеждане на процеса на обучение, провеждане на изпити, придобиване и признаване на правоспособност на независим оценител, издаване на сертификати на независимите оценители, утвърждаване на стандартите за оценяване, спазване на Кодекса за професионална етика на независимите оценители, провеждане на дисциплинарни производства и налагане на наказания на независимите оценители, включително и отнемане на сертификата, оспорване на оценки по закона за независимите оценители.”
3. Анализът на изложеното по предходната точка предполага:
· без да е конкретизирано приложното поле на дейност на независимите оценители по ЗНО, като продуктът от тяхната дейност – оценка на обект, е дефиниран разширително и общо, и на практика е относим към всеки един обект на изследване, е въведено нормативно ограничение оценки да се извършват само от лица, вписани в регистъра на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ),
· към 15.12.2009 г. броят на включените в регистъра на КНОБ лица е 2`231 за цялата страна, които оценители, по логиката на горното, следва да извършват оценки за всеки един случай на възникнала необходимост от оценителска дейност – за данъчни, митнически, търговско-икономически, финансови, технически, технологични и т.н. и т.н. цели и съобразно изискванията на специалните закони, в т.ч. и за нуждите на съдебното и досъдебно производства,
· от КНОБ все още не са разработени и оповестени нито общи стандарти за извършването на оценки, нито специфични – за отделните приложни области, което фактически има за резултат неизмеримост и несъпоставимост на резултатите от оценителската дейност и на тяхната коректност,
· съгласно ЗНО е предвидено професията независим оценител да се упражнява въз основа на договор между възложителя и независимия оценител[18],
· предвидено е, също така, КНОБ да организира и ръководи дейността на независимите оценители, като разработи система за контрол на независимите оценители и за отчитане на резултатите от оценителската дейност[19],
· заложено е в ЗНО Управителният съвет на КНОБ да определя ред за предоставяне от независимите оценители на годишни отчети за дейността им[20],
· съгласно приетия от КНОБ Кодекс за професионална етика (КПЕ), имащ задължителен характер за независимите оценители по ЗНО[21], „оценителите следва да се въздържат от каквато и да било практика или поведение, което може да урони добрата репутация на професията или да причини вреди на други оценители”[22], като неспазването на това правило и на другите от КПЕ, е основание за налагане на дисциплинарно наказание[23],
4. Изложената проблематика относно предвидената по ЗНО дейност на независимите оценители, съпоставена спрямо изпълняваните от вещи лица експертизи в съдебния процес и в досъдебното производство, поражда следните въпроси:
· доколкото в най-общ смисъл всяка експертиза може да бъде квалифицирана като оценка за съответствие на факти и обстоятелства по отношение на нормативни изисквания, добрата практика и/или други еталони, следва ли съдебни експертизи, в т.ч. и оценителни, да бъдат изпълнявани само от независими оценители по ЗНО, или могат да бъдат извършвани също от лицензирани оценители от Агенцията за приватизация или други нормативно въведени, според спецификата на поставените задачи?
· ако оценителска дейност ще се осъществява само от независими оценители по ЗНО, то какъв по вид и съдържание договор следва да се оформя, съгласно чл. 17 от ЗНО, когато възложител е орган на съда или на досъдебното производство?
· ако предмет на съдебна експертиза е коректността на предходна оценка – например за държавен или общински имот, следва ли определеното вещо лице да се съобразява с императивното изискване на КПЕ „да не урони добрата репутация на професията и да не причини вреди на други оценители”?
· подлежат ли на контрол от КНОБ оценителните експертизи, изготвяни в съдебното и досъдебното производства, и ако да – какъв обем информация следва да предостави вещото лице на КНОБ?
· следва ли оценителят да включва информация за изпълнявани от него оценителни експертизи по възлагане от съда и досъдебното производство в годишния си отчет пред КНОБ, и ако да – в какъв обем?
· други;
Уважаеми дами и господа,
С настоящото изложение Ви информираме и търсим решение за една малка част от въпросите и проблемите, които възникват в дейността на специалистите, утвърдени за вещи лица.
Считаме, както прочее сме изразили и становище по проблематиката в сформираната в предишен период работна група към Министерството на правосъдието[24], че дейността на вещите лица следва да намери единно нормативно регулиране, като сме готови да сътрудничим за това според възможностите ни.
Оставаме на разположение за допълнителна информация при необходимост, и в очакване на Ваш отговор,
С уважение,
Веселина Г. Попова –
Председател на УС на Сдружение „СЕФИТА”
[1] обн. ДВ бр. 98/14.11.2008 г., в сила от 15.12.2008 г.,
[2] www.ciab-bg.com;
[3] чл. 8(4) от ЗНО;
[4] чл. 65 от Наредба № Н-9/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр. 70/2006 г.,
[5] чл. 43 ал. 2 от ЗДС,
[6] § 1а (3) от ДП към ЗДС,
[7] § 1 т.4 от ДП към ЗОС,
[8] чл. 6 (1) т. 4 от ППЗОС,
[9] чл. 34(3) от ЗОП,
[10] чл. 75(2) от ППЗМ,
[11] чл. 31(3) от ППЗМ,
[12] чл. 72 (2) от ТЗ,
[13] чл. 677 (1) т. 8 от ТЗ,
[14] чл. 28 (3) от ЗГ,
[15] § 5. (1) В срок една година от влизането в сила на закона лицата, получили лиценз за оценители от Агенцията за приватизация по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, се вписват в регистъра по чл. 15 по право, след подаване на заявление с приложен лиценз.,
[16] чл. 15(5) Камарата на независимите оценители води публичен регистър на независимите оценители, ...
[17] чл. 6(3) от ЗНО,
[18] чл. 17 от ЗНО,
[19] чл. 22 (3) т. 8 от ЗНО,
[20] чл. 29 т. 7 от ЗНО,
[21] чл. 1 (3) от КПЕ,
[22] чл. 10 (3) от КПЕ,
[23] чл. 13 от КПЕ,
[24] Заповед № Л 604/15.10.2007 г. на Министъра на правосъдието,