Становище на Сдружение "СЕФИТА" по Доклад 2015 г. на ЕК за напредъка на България - от 02.02.2015 г.

Изх. № 002 / 02.02.2015 г.

ДО

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

ул. „Г. С. Раковски“ № 124

1000 София

КОПИЕ: ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ КЪМ

ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

grajdanskisavet@vss.justice.bg

КОПИЕ: ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

vss@vss.justice.bg

КОПИЕ: МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

priemna@justice.government.bg

КОПИЕ: НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

infocenter@parliament.bg

С Т А Н О В И Щ Е

от Сдружение „СЕФИТА“

(ДОКЛАД за напредъка на Европейската Комисия

в писането на доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка)

ВЪВ ВРЪЗКА С: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка {SWD(2015) 9 final}

Уважаеми дами и господа,

Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, регистрирано по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи предимно в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти.

Ръководството на Сдружението периодично анализира и обобщава проблематиката, свързана с изпълнението на съдебни експертизи и касаеща, също така, регулации и реформи в правосъдната ни система.

Сдружение „СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от създаването му.

Настоящото Становище изразяваме във връзка с публикуваните на вниманието на широката ни общественост Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка {SWD(2015) 9 final}(наричан по-долу и само `Доклад`) и Техническия доклад към него {COM(2015) 36 final} (наричан по-долу и само `Технически доклад`), без претенции за задълбочена компетентност и изчерпателност, като бихме желали да посочим – по наше мнение, някои несъответствия и пропуски.

1. Негативно впечатление прави анонимността на документите, поради непосочване на съставителите им → работна група под ръководството на ..., организация ..., и други.

2. Не са конкретзирани в Докладите научни методи и подходи на проучване, което създава сериозен демаркационен проблем.

3. Липсва единен подход на изследване. В случая на анализ на обществена система – конкретно на съдебната система, е следвало да се приложи системен подход, предхождан от структурен и функционален анализ на съставящите елементи, което не е направено.

4. Докладите страдат от сериозна фрагментарност. Обсъдени са избирателно само отделни проявления (случаен избор на съдии по дела, избор на ръководни лица в системата, съдебна карта, електронно правосъдие, борба с корупцията и организираната престъпност и др.), поради което не се изяснява дали усилията в тези направления ще имат ефект на подобрение за цялостната съдебна система или само се борим с вятърни мелници.

Липсват приоритети като следствие от системен анализ.

Бихме посочили, например, че според действащата правораздавателна система, в производството по несъстоятелност на юридическо лице една недобронамерена група от съдия, който по свое усмотрение посочва синдик, който пък по негова воля определя вещи лица за оценка на имущество, създава системна обвързаност, имаща потенциала да причини сериозни негативни финансово-икономически последици, който структурен проблем по характера на функционалните зависимости не е намерил отражение в Докладите.

5. Докладите съдържат съществени фактически несъответствия, които са оказали влияние върху интерпретациите за състоянието на съдебната ни система.

твърди се в Техническия доклад[1], че ролята на ВСС е описана в Конституцията и в Закона за съдебната система (the Judicial Systems Act).

Такъв закон не е познат в законодателството ни (за съжаление), като наместо това има Закон за съдебната власт (ЗСВ). Разликата е съществена, тъй като сегашният закон описва в детайли положението и функциите на лицата, упражняващи публична власт (на магистратите), и значително по-повърхностно – на другите, имащи отношение към дейността на съдебната система,

твърди се в Доклада[2], че „ВСС разполага с широки правомощия за управление и организиране на съдебната система“, което не съответства на законовите му правомощия съгласно Конституцията и ЗСВ, насочени преимуществено към организационното и кадрово обезпечаване на магистратурата, без решаващо отношение към други елементи от съдебната система.

Тази неточност води обаче в частност до посочените неоправдано високи очаквания за ускорена реформа на съдебната ни система като цяло само в следствие от реорганизация на ВСС или други негови действия.

Прочее в Техническия доклад, за разлика от отразеното в Доклада, правилно е уточнено[3], че ВСС „е с широки правомощия по отношение на кадровата политика и общата организация на съдилищата“,

твърди се в Техническия доклад[4] за напрежение между ВСС и Гражданския съвет към него, в резултат на което са го напуснали[5] пет организации, в т.ч. най-голямата съдийска асоциация – ССБ.

Твърдението е невярно. Гражданският съвет към ВСС, който наскоро навърши две години от учредяването му, провежда заседания с участието на представители на ВСС даже по-често от предвиденото в Правилата за дейността му, което е индикация за интерес към обсъжданията и разглежданите теми.

По тяхно искане до момента са освободени две организации (Център НПО – Разград и БИПИ), като ССБ не е заявявал по настоящем такова искане. Но по-същественото е, че нови две организации са декларирали желание за участие и са приети – едната от които на млади юристи, а другата – на съдебни експерти, имаща регионални представителства в повече от 30 населени места в страната, което обаче не е намерило отражение в текстовете на Докладите.

Гражданският съвет към ВСС е отворена организация, и е в непрекъснат контакт с членове на ВСС по конкретни тематики, също така е провел в последно време заседания с участието на Главния прокурор и на Министъра на правосъдието, както и работна среща с посланици на ЕС по инициатива на н. пр. Посланика на Великобритания, което също е пропуснато в Докладите.

Учудване у нас обаче буди обстоятелството, че до момента нито една сродна организация или институция от страна от ЕС не е проявила желание и интерес за съвместна среща или участие в заседание на Гражданския съвет – за да бъде споделен опита на по-развити съдебни системи и съответно мултиплициран у нас.

други, които за краткост на изложението не посочваме тук;

6. По фрагментарно изложените в Докладите теми прави впечатление, че същите се разминават с някои от приоритетите за развитие на европейското правосъдие.

Например в доклада на Европейската комисия (CEPEJ) за ефективност на правосъдието[6] от 09.10.2014 г. се отделя специално внимание в отделна глава[7] за състоянието и перспективите на съдебната експертиза в Европа.

Докладите за напредъка на България изобщо пропускат тази проблематика, като даже не отбелязват, че през обсъждания в тях период ВАС е отменил изцяло Наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица[8], и макар да е следвало Министърът на правосъдието да издаде следваща наредба, това не е направено в нормативно предвидения срок, като по този начин е възникнал в сферата на съдебното експертизиране у нас „правен вакуум“.

Години наред вече, също така, се неглижира аргументираното предложение на технически и юридически експерти и на техни организации да бъде изготвен от Министерството на правосъдието проект на Закон за съдебната експертиза и същия да бъде внесен в законодателния орган за разглеждане, с което значително би се подобрила работата на съдебната ни система.

7. Като цяло не е прецизирана в Докладите гледната точка, от която се изхожда при препоръчване предприемането на действия или извършване на промени – спрямо предходните ни стратегии в тази област, по отношение на действащите структури и техните функции, за унифициране с Европейски правораздавателни системи, или за облекчаване на съдопроизводството в полза на обществото?

8. Не на последно място не е приемливо за нас предвид на широка обществена достъпност, че Комисията публикува на интернет сайта й само Доклада на български език (също на немски и на френски), а Техническия доклад – само на английски език, т.е. за да може да се ползват в оригинал е необходимо наличието на познания на поне още два европейски езика.

Горното наше становище изразяваме, в частност и като европейски данъкоплатци, предвид на информацията, че настоящите Доклади са 15-тите поредни, считайки, че по-нататъшният диалог е необходим и целесъобразен, но е належащо да се прецизира и да се подобри качественото му равнище.

Надяваме се да сме били полезни и оставаме на разположение за допълнителна информация при необходимост,

С уважение,

инж. ик. Любомир П. Герджиков –

член на УС на Сдружение „СЕФИТА“,

съпредседател на Гражданския съвет към ВСС

Настоящото Становище е разгледано и прието на заседание на Управителния съвет на Сдружение „СЕФИТА“, проведено на 01.02.2015 г.

инж. Емилия А. Петрова –

главен секретар на Сдружение „СЕФИТА“

[1]т. 2.1 от Техническия доклад,

[2]т. 2.1 от Доклада,

[3]т. 2.1 от Техническия доклад,

[4]т. 2.1 от Техническия доклад,

[5]забележка 13 към т. 2.1 от Техническия доклад,

[6] Report on “European judicial system – Edition 2014: efficiency and quality of justice”,

[7]глава ХV, стр. 441 – 451,

[8]Решение № 11727/06.10.2014 г. на ВАС,