Решение от 06.10.2014 г. на ВАС / Петчленен състав (окончателно) относно отмяна на Наредба № 3/2012 г. на Министъра на правосъдието за вещите лица по жалба на Сдружение "СЕФИТА"
РЕШЕНИЕ
№ 11727
София, 06.10.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебнозаседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ВАНЯ ПУНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
НИКОЛАЙ УРУМОВ |
при секретар | Светла Панева | и с участието |
на прокурора | Искренна Величкова | изслуша докладваното |
от съдията | ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА | |
по адм. дело № 5210/2014. |
Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуални представители – Диляна Димитрова и Вера Домузчиева против решение № 2305 от 18.02.2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по административно дело № 3367/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е отменена изцяло Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието и обнародвана в ДВ, брой 98 от 11.12.2012 г.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът в противоречие с материалния закон е приел, че оспорения подзаконов нормативен акт е издаден в нарушение на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Освен това намира, че решаващият съд неправилно е приел за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила липсата в проекта на оспорения подзаконов нормативен акт на финансова обосновка и справка за съответствието с правото на ЕС, тъй като не влияе пряко или косвено върху държавния бюджет и съответно не се отнася за актове на ЕС. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу подзаконовия нормативен акт. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Игнатова поддържа жалбата, не представя нови писмени доказателства.
Ответниците по касационната жалба – Сдружение с нестопанска цел „Сефита”, Сдружение „Евроцентър за повишаване квалификацията на експерти и оценители”, Любомир Петров Герджиков, Ангел Харизанов Ковачев, Емилия Антонова Петрова, Веселина Георгиева Попова, Стефан Николов Кънчев, Теси Ценов Беляшки, Стоян Делчев Гешев, Спас Георгиев Милчев, Меглена Петрова Желенска, Николай Стоянов Желенски, Николина Илиева Ножарова, Петра Володиева Иванова и Красимир Енчев Хаджиминчев, всички чрез адвокат Тодорова оспорват касационната жалба, поддържат представеният по нея отговор и искат от съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Върховния административен съд – тричленен състав на осмо отделение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:
Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение е отменил изцяло Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието и обнародвана в ДВ, брой 98 от 11.12.2012 г. /Наредбата/. Съдът е приел, че оспорването е допустимо и основателно, като по въпроса за допустимостта няма спор между страните. По отношение на основателността е установил, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Наредбата и я е отменил на това основание.
Оспореният акт е подзаконов нормативен акт, който е издаден от компетентен орган – министъра на правосъдието въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената му компетентност. Тези обстоятелства не са спорни между страните пред касационната инстанция.
Решаващият съд е установил, че проект на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието на 22.11.2012 г., подписан е от неговия издател – министъра на правосъдието на 30.11.2012 г. и е изпратена за обнародване в Държавен вестник, което е станало на 11.12.2012 г. в брой 98. Предвид на тези обстоятелства, съдът е обосновал извод, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, съгласно който преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Предвиденият 14-дневен срок не е спазен и на заинтересованите лица не е предоставена възможност в този срок да представят своите становища. Съдът е установил, че на седмия ден от публикуване на проекта на Наредбата на интернет страница на МП той е изпратен на ДВ за обнародване. Като не е спазил този срок, издателят на подзаконовия нормативен акт не е създал никакви условия за спазване на принципите за съгласуваност и откритост при изработване на проекта за нормативен акт. Съдът е приел, че е допуснато нарушение и на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, според който мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Установено е по делото, че в докладите липсват мотиви относно необходимостта от издаването на Наредбата, както и не е направен анализ по точки 3, 4 и 5.
Като е установил тези обстоятелства и е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и представляват основание за отмяна на целия нормативен административен акт. Отменяйки на процесуално основание акта, съдът правилно не е разгледал оспорването по същество на отделни разпоредби от Наредбата.
Обжалваното решение е правилно.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна. В конкретния случай не е изпълнено задължението за обявяване на проекта за нормативен акт, ведно с неговите мотиви.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и този срок е спазен, след като Наредбата е публикувана на интернет страницата на МП на 22.11.2012 г., а обнародването е в ДВ на 11.12.2012 г. Проектът на Наредбата се установи, че е подписан от министъра на 30.11.2012 г., когато е и изпратен за обнародване. Обстоятелството, че в редакцията на Държавен вестник е изминало едно технологично време до обнародването не означава, че това е времето, в което тече даденият и гарантиран от закона 14-дневен срок за заинтересованите лица, които могат да се запознаят с проекта и да изпратят на издателя своите становища. Обстоятелството, че в този срок не са постъпили становища, не игнорира задължението на издателя по чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Доводите, че продължавало да се работи по проблемите с вещите лица, че е отговорено на становището на МВР са неотносими към установеното неспазване на 14-дневният срок от публикуване за предложения и становища по проекта.
Нарушението на изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, приложима по силата на чл. 80 от АПК, изрично и изчерпателно сочи съдържанието на мотивите към проекта за нормативен акт. По делото не са представени доказателства, от които да е видно изпълнението на това императивно законово изискване за приемане на нормативен акт. Обявяването на проекта на Наредбата, без същият да е придружаван от законоустановените мотиви към него, е довело до ограничаване на възможностите за отправяне на предложения и становища от страна на заинтересованите лица.
Освен това, настоящият касационен състав намира за неоснователни твърденията на касатора, че Наредбата няма да окаже пряко и косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което за проекта не е необходимо да се изработва финансова обосновка. Известно е, че бюджетът на съдебната власт е част от държавния бюджет. Възнагражденията на вещите лица по наказателните дела се заплащат от бюджета на съответния орган на съдебната власт, като това се налага в определени случаи и по дела от граждански и административен характер, което налага извод, че възнагражденията на вещите лица и изобщо уреждане на въпросите по тяхното определяне и изплащане са все въпроси, които трябва да са съпроводени с финансова обосновка на предложението. Независимо от това във всички случаи финансова обосновка се изисква, съгласно императивната разпоредба на чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗНА.
За съответствието с правото на Европейския съюз, настоящият състав намира, че следва винаги да се прави анализ и да се имат предвид съответните разпоредби на Общностното право. Има се предвид съответствие с Общностното право, а не връзката на нормативния акт с актове на ЕС, както се твърди от касатора. В случая не са представени данни изобщо да са правени такива анализи.
Тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Като правилно, решението следва да се остави в сила, а касаторът осъден, да заплати от бюджета на органа, който представлява, направените по делото разноски.
При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2305 от 18.02.2014 г., постановено по административно дело № 3367/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение.
ОСЪЖДА министъра на правосъдието да заплати от бюджета на МП на Сдружение с нестопанска цел „Сефита”, направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, | ПРЕДСЕДАТЕЛ: | /п/ Ваня Пунева |
секретар: | ЧЛЕНОВЕ: |
/п/ Николай Урумов |
Е.Г.