Предложение от Сдружение "СЕФИТА" до Правната комисия на Народното събрание за промени в НПК в частта за експертизи

Изх. № 025 / 02.10.2005 г.

                                                          ДО
                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
                                                          ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ
                                                          ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ НА
                                                          40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
                                                          г-н Янаки Стоилов


ОТНОСНО:  Внесен за разглеждане в НС проект за нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК), Към наш изх. № 18/24.08.2005  г.;

                       Уважаеми г-н Стоилов,

            Благодарим за изпратеното ни извлечение от проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс, касаещо експертизи и експертна дейност в наказателното производство.
След разглеждане в органите на Сдружението, формулираме следното становище:

1. Предлагаме чл. 155 (1) да добие следната по смисъл редакция:
Чл. 155. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото или в досъдебнатото производство са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, финансите, икономиката, техниката или оценителното дело, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза или експерти.
          Мотивите за предложението ни са следните:
1.1. От практиката по експертизи – особено такива, касаещи сложни обекти на приватизация, обществени поръчки, митнически и данъчни нарушения, и други, се установява към момента на назначаването на експертиза, че са събрани множество документи, но все пак не всички за цялостното и пълно документиране и описване на деянията, а също и за изразяването на еднозначно експертно заключение.
В частност причина за това е и че органът на досъдебното производство и/или съдът, при събирането и установяването на доказателствения материал, не са ползвали лица със специални знания в съответната област.
Като резултат горното има - след събиране на допълнителни материали, когато това е все още възможно, назначаване на следващи допълнителни експертизи – т.е. често значително удължаване на съдебния процес.
Ето защо в определени случаи считаме за целесъобразно назначаването на експерти със специални знания още в началната фаза – в досъдебното производство, под формата на външни сътрудници (консултанти), което значително ще подобри качеството на работа и би съкратило сроковете.
Такава практика има в други европейски страни, като експертът, участвал в досъдебното производство като консултант, е различен от този, на който се възлага изготвянето на експертиза.
1.2. Що касае добавянето на `финансите, икономиката` към случаите, в които се назначава експертиза, всеизвестно е че най-често назначаваните експертизи са финансово-икономически и счетоводни, които не са нито от областта на науката, нито от изкуството или техниката.
1.3. Относно `оценителното дело` - вече в редица специални нормативни актове, като ЗСч, ЗДС, ЗОС, ДПК, правилници и наредби, се предвижда в определени случаи установяването на `справедлива пазарна стойност`. Това се възлага на лица, които освен че са специалисти, са и лицензирани за целта – в т.ч. запознати със съдържанието и прилагането на общоприетите подходи и методи за оценка. Недопустимо е да се назначават вещи лица, когато ще е необходимо да изразят становище, съдържащо и елементи на оценка на разглежданите обекти, без за същото да са съответно лицензирани.

2. Предлагаме чл. 158 да добие следната по смисъл редакция:
Чл. 158. (1) Експертизата се възлага на специалисти със знания и опит в съответната област на науката, изкуството, финансите, икономиката, техниката или оценителното дело, регистрирани по надлежния ред, когато това се изисква.
          Мотивите за предложението ни са следните:
2.1. Относно добавянето на `финансите, икономиката и оценителното дело` – по съображенията, изложени в т.т. 1.2 и 1.3 от настоящото.
2.2. Относно добавянето на `регистрирани по надлежния ред, когато това се изисква`:
В много от тясно-специализираните области на приложение на специални знания, съответните учреждения са извършили подбор на външни специалисти за нуждите на експертни дейности в тези области, за което са създали и регистри, като:
   - лицензирани оценители към Агенцията за приватизация,
   - данъчни експерти към ГДД,
   - експерт-счетоводители към ИДЕС,
   - консултанти по ЗОП към Строителната камара,
   - експерти/оценители към Агенцията по държавни вземания,
   - други,
които специалисти са с тясно-профилирани и детайлни познания.
Считаме за безспорно целесъобразно при специфични случаи да се ползват не общо-практикуващите вещи лица, а тези от вече създадените след подбор регистри, още повече, че се наблюдават случаи, когато например лишени от правото да упражняват дейност  поради допуснати нарушения лицензирани оценители от АП, продължават да дават заключения като вещи лица.

3. Предлагаме в чл. 158 да се запази по смисъл съдържанието на предишния чл. 120 ал. 1 и ал. 2 при следната редакция:
чл. 158. (2) При сложност в обекта на експертизиране, експертизата се възлага на организации с нестопанска цел, имащи като специализиран състав вещи лица.
(3) Препис от акта за назначаване на експертизата се изпраща на ръководителя на организацията, който осигурява условия за нейното извършване.
(4) В случая на ал. 2 експертизата може да се възлага и като комплексна експертиза.
          Мотивите за предложенията ни са следните:
3.1. При особено комплицирани случаи, при които е назначена експертиза, се изисква прилагането на знания в различни области, обработка на значителна по обем информация, ползването на нормативни актове, действали през различни периоди, електронна обработка на информацията и други.
Например назначената експертиза по обединеното дело за приети в производството по несъстоятелност несъществуващи вземания към “Плама” АД – гр. Плевен, следваше да обработи повече от 60 тома, обхващащи период от повече от 8 години (след 1994 г.) от дейността на предприятието, като при разглеждането на събитията се осъществяват анализи:
   - в икономически аспект – на сключени множество договори за доставки на горива и тяхно последващо преоформяне,
   - счетоводен – отразяване на сделките в счетоводните регистри,
   - приватизационен – процедури и последствия при приватизацията на дружеството, в т.ч. счетоводно регистриране,
   - банковото дело – по отпуснати кредити и тяхното обезпечаване, и последващото им преоформяне, 
   - трудово-правни отношения – по неизплатени възнаграждения на работници и служители, 
   - в производството по несъстоятелност, при несъстоятелността и при приемането на оздравителен план за дружеството – заявявани вземания срещу дружеството и тяхното приемане и отразяване в списъци, 
   - други,
като се отчита във всички тези области и във всяка една фаза на промени, настъпилите изменения в приложимата нормативна база.
Повече от очевидно е, че възложеният обем работа като количество и области на познание, е непосилен за извършване от случайно подбрана група вещи лица, всяко от които самостоятелно запознавайки се с материалите, анализирайки ги и формиращо свое убеждение, а в последствие достигайки и до общо с другите вещи лица.
Възлагането и изготвянето в посочения случай на последователни експертизи във всяка една от областите, освен че би продължило с години, крие риск и от кумулиране на допуснати случайни грешки.
Поради гореизложеното – изхождайки от динамиката и сложността на обектите на експертизиране в определени случаи, както и от приемани чести промени в регулиращата ги нормативната база, считаме за целесъобразно да се допусне възможността от възлагане на експертизи на организации, имащи съответстващ предмет на дейност и като специализиран състав лица, регистрирани по реда на чл. 200б от ЗИДЗСВ – вещи лица, или по друг надлежен ред.
Що касае условието организациите да са с нестопанска цел, приемаме че това би било в съответствие и с отношение към характера на съдебното производство.
3.2. Въведеното в ал. 4 понятие комплексна експертиза считаме за целесъобразно, тъй като ще даде възможност в една експертиза да се назначават специалисти от различни области на познание – например при обект на приватизация – оценител, икономист и счетоводител.
Този подход е с пряко отношение към съкращаване на сроковете, отнесено към варианта да се назначат три последователни експертизи.

4. Предлагаме в чл. 161 да се добавят нови ал. 4 и ал. 5 със следното по смисъл съдържание:
чл. 161. ......
(4) Вещото лице има право на защита.
(5) Накърняването на права на вещото лице е основание да си направи  отвод.
4.1. Мотивите за предложеното в чл. 161 (4) са свързани с постъпвала при нас информация, че под една или друга форма е било оказвано влияние върху вещи лица във връзка с работа или заключения по експертизи.
4.2. Относно предложеното в чл. 161 (5) изхождаме от следното:
Достоверно сме запознати със случаи, когато вещи лица, на които е възложена експертиза, след запознаване, анализ и обобщаване на предоставените им материали, отказват да формулират заключения по някои от поставените им въпроси поради отсъствието на достатъчно данни. Въпреки положения труд, в такива случаи не им се заплаща възнаграждение, в т.ч. и извършени разходи, или драстично се намаляват.
Не се прилагат от назначаващите експертизи органи разпоредбите на Наредба № 1/05.05.2004 г. на ВСС за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ бр. 51/2004 г.). Декларираното от вещите лица в справки-декларации (приложение към чл. 4 ал. 2 от Наредбата), се коригира в намаление от ръководни служители в учрежденията на органа, назначил експертизата – най-често в следствените служби. Финансовите служби при съдилищата отказват да се разплащат по банков път с вещите лица. Както и в редица други случаи, които не излагаме в настоящото, поради другата му насоченост.
Считаме, че приемането на предложеното допълнение на чл. 161 с    ал. 5, определено ще има и дисциплиниращ характер в отношенията между назначаващия орган и вещите лица, като значително би повишило и качеството на експертизите – чрез намаляване отлива на квалифицирани специалисти от тази приложна област поради некоректност, бюрократични процедури и ограничени възможности за реализиране на права.

5. Предлагаме чл. 164 да добие следната по смисъл редакция:
чл. 164. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, както и когато предоставените на вещото лице материали не са достатъчни за формулиране на пълно и ясно заключение, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
          Мотивите за това ни предложение са аналогични на изложеното по т. 4.2 и във връзка с т. 1.1 от настоящото.

          Надяваме се с горното да сме били полезни,

                                      С уважение:

                                                        инж. ик. Любомир П. Герджиков –
                                                        Председател на Сдружение “СЕФИТА”

                                                        инж. Емилия А. Петрова –
                                                        Гл. секретар на Сдружение “СЕФИТА”

Забележка: Изложеното в настоящото не е прецизирано за съответствие с правни изисквания, поради което е и отбелязано, че предлагаме изменения и допълнения `по смисъл`.