Питане от СНЦ "СЕФИТА" до Народното събрание на Република България относно съдебната реформа
Изх. № 042 / 12.06.2017 г.
ДО
44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОПИЕ: ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
П И Т А Н Е
от СНЦ „СЕФИТА“ –
ул. Оборище № 1А,
гр. София
ОТНОСНО: Осъществяване реформа на съдебната система в съответствие с одобрената Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (Пътна карта).
РМС № 299/22.04.2016 г.;
Уважаеми дами и господа,
Сдружение с нестопанска цел “СЕФИТА”, рег. по ф.д. № 8122/ 2004 г. на СГС/ФО, обединява експерти и техни организации, работещи предимно в сферата на съдебното експертизиране и по възлагане от органите на досъдебното производство, както и по поръчки на обществени организации и стопански субекти. (http://www.sefita.org/)
Сдружение “СЕФИТА” е член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от неговото учредяване през м. Януари 2013 г. (www.vss.justice.bg/bg/start.htm)
Бихме желали да насочим вниманието Ви към два конкретни проблема, които считаме за съществено важни за осъществяване на съдебна реформа, изхождайки от многогодишния ни досег с правораздаването в страната ни:
- Общественото наблюдение и контрол върху осъществяваните мерки за подобряване на съдебната система и повишаване на нейната ефективност.
С Решение № 299/22.04.2016 г. на Министерския съвет беше одобрена Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
(http://www.mjs.bg/Files/Roadmap299.pdf)
По мярка 6.4.2 от същата, раздел Стратегическа цел 6: „Повишаване на доверието към съдебната власт чрез обществено участие и прозрачност“/ Специфична цел 4: „Засилване на прозрачността на съдебната власт и на диалога с гражданите“, е предвидено изработване на годишни доклади за прозрачността на съдебната власт за периода 2017 – 2020 г. да се извършва от Гражданския съвет към ВСС. Дейността по осъществяването е заложено да бъде финансирана от Държавния бюджет.
Високо оценяваме правилността на такъв подход - именно тази част от Пътната карта (единствено) да се изпълни от неинституционална организация, тъй като е всеизвестно и общоприето, че всяка дейност по контрол и наблюдение, за да бъде ефективна, следва да се осъществява от външна за системата структура.
В периода след приемането на Пътната карта, Гражданският съвет към ВСС на няколко свои заседания разгледа възможностите за изпълнение на възложеното му, в т.ч. и ресурсното обезпечаване на необходимата организация, като със свои актове потвърди готовност с работа си да подкрепи извършването на съдебната реформа.
(http://www.vss.justice.bg/page/view/2684)
Отправените запитвания обаче до Министерството на правосъдието и до Висшия съдебен съвет относно финансовото обезечаване на дейността, макар и да се разглеждат и обсъждат, и до момента нямат конкретно измерение, което поставя непреодолима преграда за по-нататъшно изпълнение.
В Отчета за изпълнение за 2016 г. на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието, по мярка 6.4.2 е посочено, освен че не е обезпечено предвиденото финансиране, също и че главният прокурор и председателите на ВАС и на ВКС ще изготвят и внасят в пленума на ВСС доклади за дейността им.
Питане:
Приемливо ли е докладите на ръководители на институции в съдебната власт да заменят гражданското наблюдение върху прозрачността й? Счита ли се за равнозначно изготвянето на тези доклади на „обществено участие“ и на провеждането на „диалог с гражаните“, съгласно предвиденото по Пътната карта?
Кой осъществява контрол за изпълнението на приетата Пътна карта и какво е отношението му към посоченото неизпълнение по мярка 6.4.2, както и относно подмяната на наблюдението за прозрачност на съдебната власт, предвидено за осъществяване от неправителствени и професионални организации, с изслушване на доклади на ръководители на съдебни институции, имащи характера на самооценка?
- Съдебната експертиза – като част от съдебната система и фактор за осъществяване на съдебната реформа.
Многократно сме насочвали вниманието на институциите с отношение към правораздаването ни към обстоятелството, че съдебната система, бидейки система и по този начин имайки свойствата на всяка друга система, следва да се подобрява пропорционално и хармонично във всичките й елементи.
(http://www.sefita.org/page.php?n=237140&SiteID=181), (http://www.sefita.org/page.php?n=226900&SiteID=181) ,
(http://www.sefita.org/page.php?n=189291&SiteID=181) и други.
Това положение е добре осъзнато в другите страни от ЕС, отчитайки повишаващата се роля на съдебната експертиза в съдебния процес и в досъдебните производства, и изхождайки от все по-сложните и технологични обществени отношения.
За съжаление у нас се констатира, макар и декларативно да се заявява необходимостта от действия за подобряване на съдебното експертизиране, не само отсъствие на подобрения, но и в много елементи от нейната регулация – регрес.
Сформираните периодично работни групи по проблематиката към Министерството на правосъдието се ползват по-скоро като „отдушник на напрежение“, и всичките без изключение през последното десетилетие, са започвали работа с добри намерения и са приключвали без конкретен резултат.
(http://www.sefita.org/page.php?n=202075&SiteID=181)
Господстващото виждане в правната ни доктрина е, че няма единно становище относно ролята и мястото на съдебната експертиза в правораздавателния процес.
(http://www.sefita.org/page.php?n=174127&SiteID=181)
В приетата Пътна карта – мярка 4.5.1 от Специфична цел 5/ Стратегическа цел 4, се предвижда: „Разработване на цялостен модел на експертизите ...“, като периода на приложение (ПП) е заложен 2016 г. – 2017 г., и като водеща институция при изпълнението е посочено Министерството на правосъдието, в партньорство с ВСС.
В Отчета за изпълнение за 2016 г. на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, по мярка 4.5.1 са посочени очаквани бъдещи събития, а не реализирани действия, макар вече да е изтекъл повече от половината от периода за осъществяване.
Съобщава се очакване поредната работна група по проблематиката към Министерството на правосъдието да финализира разработването на нов проект за вещите лица, макар тя да е приключла дейността си още през м. Септември 2016 г. без какъвто и да е заключителен акт.
Питане:
Предвид многогодишните безрезултатни опити на различните институции от съдебната власт да намерят разумно и ефективно решение за регулация на института на съдебната експертиза – било поради нежелание или поради невъзможност, не е ли целесъобразно тази дейност да се отдели нормативно в самостоятелна и саморегулираща се – по подобие на адвокатурата, каквото сходно място заемат като участници в съдебния процес?
В противен случай няма ли да е полезно представител на съдебното експертизиране да бъде включен като член на ВСС, с оглед подпомагане целенасочената дейност за подобрение в тази сфера и интегрирана работа с представляващите съдебната власт за осъществяване на съдебната реформа – в полза за обществото и в съответствие с добрите практики на страните от ЕС?
Надяваме се с настоящото да сме били полезни и оставаме на разположение за допълнителна информация при необходимост,
С уважение,
/п/
инж. ик. Любомир П. Герджиков –
Изпълнителен член на УС на Сдружение СЕФИТА
Настоящото Питане е разгледано и прието на заседание на УС на Сдружение СЕФИТА, проведено на 11.06.2017 г.