Извлечение от протокол от заседание на ВСС от 13.03.2015 г. и Финансово-икономически анализ относно съдебни експертизи на Сдружение "СЕФИТА"

 

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ПРОТОКОЛ № 13

ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

 ПРОВЕДЕНО НА 19 МАРТ 2015 г.

........

6. ОТНОСНО: Писмо вх. № 96-00-232/10.03.2015 г. от Сдружение „Сефита” относно регламентиране параметри на съдебни експертизи и тяхна обосновка

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Р Е Ш И :

6.1. ПРИЕМА финансово-икономическия анализ относно регламентиране на параметри на съдебни експертизи, изпратен с писмо от Сдружение „Сефита”. 
6.2. Финансово-икономическият анализ да се изпрати на министъра на правосъдието. 

 

.......

ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ

АНАЛИЗ

І. Предпоставки за разработването на анализа

Настоящият финансово-икономически анализ е разработен във връзка с проведена на 04.03.2015 г. дискусия в Комисия „Бюджет и финанси“ към Висшия съдебен съвет и формулирано становище, че отделно застъпените тези и подходи за извеждане на финансови параметриза дейността по извършване на съдебни експертизи, в частност и на ставка за почасово заплащане, следва да бъдат по-обстойно аргументирани.

Изложеното в анализа не претендира за изчерпателност, предвид на обстоятелството, че не е наличен достатъчен масив от данни, които да характеризират и опишат обекта на изследване, а също и време за извършване на самостоятелни подробни проучвания.

ІІ. Предмет на анализа

Предмет на анализ, съпоставка и последващи обобщения са финансово-икономическите отношения, които възникват по повод възлагането и извършването на съдебни експертизи, и отделни техни параметри.

ІІІ. Описание на обекта

Общоизвестно е, че заключенията на вещите лица са един от нормативно предвидените източници на сведения за подлежащите на доказване факти в съдебния процес.[1]

Редът за назначаване на съдебни експертизи се урежда в ГПК, НПК, АПК, ЗСВ и предвидените към закона наредби[2]. Във всеки отделен случай това се извършва с определение на съда или с постановление на органа по досъдебното производство.

За разработените, предадени и приети съдебни експертизи, възлагащият орган в общия случай дължи на назначените вещи лица заплащане на възнаграждение за положен труд и обезщетение за направените необходими разходи.

Съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВСС (отм.) за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица, възнаграждението на вещото лице се определя чрез справка-декларация на база часова ставка от 3,00 лв./действително отработен час[3].

Съгласно Наредба № 1/2008 г. на ВСС (отм.) за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, възнаграждението на вещото лице се определя чрез справка-декларация на база часова ставка от 5,00 лв./ действително отработен час[4].

Съгласно Наредба № 3/2012 г. на МП (отм.) за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, възнаграждението на вещото лице се определя чрез справка-декларация на база часова ставка от 5,00 лв./ действително отработен час[5].

ІV. Финансово-икономически аспект на възникващите отношения

Според мотивите и Решение на ЕСПЧ по т.н. „случай Пеняроха”[6]:

a)      „.... съгласно постоянната съдебна практика основната характеристика на възнаграждението се състои в това, че то представлява насрещна икономическа престация за разглежданата услуга – насрещна престация, която по принцип се определя между доставчика и получателя на услугата (вж. по-специално Решение от 22 май 2003 г. по дело Freskot, C-355/00, Recueil, стр. І-5263, точка 54 и 55 и Решение от 17 ноември 2009 г. по дело Presidente del Consiglio dei Ministri, С-169/08, Сборник стр. І-10821, точка 23 и цитираната съдебна практика)”,[7]

b)      „Следователно обстоятелството, че възнаграждението на вещите лица ... се определя по тарифа, приета от публичноправния орган, самờ по себе си няма значение за квалификацията като услуга на дейността, която тези лица трябва да извършват (вж. по аналогия Решение от 12 юли 2001 г. по дело Smits и Peerbooms, C-157/99, Recueil, стр. І-5473, точка 56)”,[8]

c)       „... по смисъла на чл. 50, първа алинея ЕО услугите се считат за „услуги”, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и лица. Във втора алинея от този член са изброени примери за някои дейности, попадащи в обхвата на понятието „услуги”, сред които са свободните професии”,[9]

d)      „... обстоятелството, че вещото лице изпълнява задачата си само ако е назначено от съд, който определя параметрите й, не създава същностна разлика между тази функция и класическите договорни отношения в областта на доставките на услуги”,[10]

e)      „... във всеки отделен случай възложената задача на специалист, назначен от юрисдикция като вещо лице ...., в рамките на спор, с който тя е сезирана, представлява доставка на услуги по смисъла на член 50 ЕО, съответстващ по настоящем на член 57 ДФЕС”,[11]

f)       „... правомощията на вещото лице са предоставени от съд и целта на участието му е да подпомогне този съд да постанови решение”,[12]

g)      „... извършваното от вещите лица ... не е дейност, свързана с упражняването на публична власт по смисъла на чл. 45, първа алинея ЕО, на която понастоящем съответства чл. 51, първа алинея ДФЕС”,[13]

h)      „... изготвянето на списъци на вещи лица ... може да се отрази върху избора на юрисдикциите, доколкото последните ще са по-склонни да назначават включените в посочените списъци вещи лица, за които могат да предположат, че имат необходимите за подпомагане на работата им качества. Следователно трябва да се заключи, че макар юрисдикциите формално да не са длъжни да назначават единствено включени в тези списъци вещи лица, съставянето им представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги като вещо лице ...”[14]

Предложение 1.:

В обобщение на изложеното по-горе считаме, че следва да се допълни определението за съдебна експертиза в досега действалите Наредби[15]:

„`Експертиза` е процесуално регламентирана дейност с характера на доставка на услуга*, извършвана по искане на компетентния орган от лица, които притежават специални знания за изследване на определени обекти или други обстоятелства, свързани с изясняването на определени обстоятелства.“

Забележка: С наклонен шрифт (Italic) тук и по-долу са посочени предлагани допълнения.

------------

В икономически план регламентирането на дейността по извършване на съдебни експертизи чрез наредба, представлява публично оповестяване на общите договорни условия за осъществяването на определена процесуална дейност в съдебния процес чрез доставка на услуга.

Едно от обективните съществено необходими условия за конкретизация на договорните параметри е определянето на цената на договора.

Общоизвестни подходи за установяване на справедлива пазарна стойност за ценови параметри са разходоориентиран подход и пазарен подход.

1.      Разходоориентиран подход

Разходноориентираният подход е намерил приложение в досега действалите наредби за съдебните експертизи. Според последната от тях[16]:

Чл. 30. (1) За отделните видове експертизи на вещото лице се определя възнаграждение съобразно действително отработените часове, както и направените разходи.

..................

Чл. 31. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 5 лв.

(2) Броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация съгласно приложение № 2.

---------------

√  Предимства на прилагането на този подход:

•  простота и елементарно изчисление на договорната цена → чрез алгоритъма:

Ц = В*Цед. + Р, където:

Ц – обща договорна цена,

Цед. – единична цена за труд (часова ставка),

В – време за изработка,

Р – необходими разходи;

Допълнително опростяване е постигнато чрез въвеждането на единна часова ставка от 5 лв/действително отработен час.

√  Недостатъци:

•  въвеждането на единна ставка има за резултат сходно заплащане на сравнително прости и неголеми по обем експертизи с такива, отличаващи се със значителна сложност и голям обем материали за преценка,

•  горното резултира в нежеланието на вещи лица да се ангажират със сложна проблематика, респ. с експертизи по т.н. „дела с голям обществен интерес“,

•  друго следствие от въведения подход на изчисление е, че за постигането на съответно заплащане се удължава ненужно времето за извършване на експертизи, което води и до удължаване на сроковете за приключване на съдебните производства;

Предложение 2.:

Да се въведе диференцирана часова ставка, с която да се отчитат както обема на подлежащите на съобразяване материали, така и сложността и спецификата на експертните задачи, във вид на приложение към наредбата. Например чл. 31 от последно действалата Наредба № 3/2012 г. (отм.) на МП да е от вида:

Чл. 31. (1) Базовата часова ставка за всеки действително отработен час се определя в размер на .... лв.*

(2) Приложимата часова ставка за изплащане на възнаграждение се определя съобразно сложността и спецификата на експертните задачи, както и обема на материалите по преписката, съгласно приложение № 2.*

(3) Броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация, съгласно приложение № 3.

* Забележки:

1. Примерно изчисление за базова часова ставка е дадено в приложение към настоящия анализ (Приложение № 1.),

2. Примерна диференциация по групи експертизи е дадена в приложение към настоящия анализ (Приложение № 2.);

----------------

2.      Пазарен подход

При този подход справедливата пазарна стойност за часовата ставка се извежда чрез сравнение с аналози за сходни видове дейности.

Конкретно бихме посочили:

•  за съдебни заседатели, съгл. Наредба № 1/2011 г. за съдебните заседатели:

Чл. 14. Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели се равнява на 1/22 на ден от 50 % на основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд.

-----------------------

•  за съдебните преводачи, съгл. Наредба № Н-1/2014 г. на МП:

Чл. 25. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 15 лв.

-----------------------

•  за вещи лица към Агенцията по вписвания към МП, съгл. Наредба № 1/2007 г. на МП за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър:

Чл. 129. (1) Възнаграждението на вещото лице се определя на база отработен час. За всеки отработен час се заплаща възнаграждение в размер 7 лв.

-------------------------

Като най-близки по характера на извършваната дейност бихме приели съдебните преводачи, видно от почти пълното сходство на разпоредбите в издадените от МП наредби за регулиране извършването на тези видове усулги, както и че родово са отнесени в един и същи раздел от ЗСВ – глава ХХІ Вещи лица и преводачи.

От теоретична гледна точка също така се приема, че съдебнен експерт е родово понятие, което включва в себе си вещи лица, преводачи и тълковници.[17]

Съгласно становище на Министерството на правосъдието[18], определеното с наредбата за съдебните преводачи възнаграждение от 15 лв./час е „в разумни граници“.

√  Предимства на прилагането на този подход:

Създава справедливо позициониране в ценови аспект на дейности в конкретна област на обществените отношения,

√  Недостатъци:

При налагането на ценови ограничения (бюджетни рестрикции) в същата област на обществени отношения, се наблюдава отлив на квалифицирани кадри и миграция, често необратима, към други, по-добре платени сфери на реализация.

V. Определяне на часова ставка при изчисление на възнаграждение за експертизи, извършвани от вещи лица

За правилното определяне на финансовите параметри на възнаграждението на вещото лице е от значение да се определят както същността на осъществяваната от него дейност, така и неговото място в съдебния процес.

По смисъла на т.т. е, f от предходния пункт ІV, а именно:

f)       „... правомощията на вещото лице са предоставени от съд и целта на участието му е да подпомогне този съд да постанови решение”,

e)      „... във всеки отделен случай възложената задача на специалист, назначен от юрисдикция като вещо лице ...., в рамките на спор, с който тя е сезирана, представлява доставка на услуги по смисъла на член 50 ЕО, съответстващ по настоящем на член 57 ДФЕС”,

-------------------------

както и преценявайки ролята и мястото на други лица от съдебната система, посочени в ЗСВ, считаме за най-подходящо установяването на аналогия с функциите на съдебния помощник:

Чл. 246а. (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии.

(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници.

---------------------

Предложение 3.

Като основа за изчисляване на часова ставка за определяне на базово възнаграждение за извършването на експертиза от вещо лице, да се приеме разхода, предвиден в ЗСВ като парична компенсация за дейността на съдебния помощник.

Примерно изчисление е дадено в приложение (Приложение № 1).

 

VІ. Други финансово-икономически параметри

1.      Общоизвестно е, изхождайки от теоретичното положение за стойността на парите във времето, че от съществено значение са условията на плащане - в частност срокът за извършване на плащане след надлежното изпълнение на възложеното.

Действалите до момента наредби за регулиране на дейността на вещите лица не предвиждат срокове за разплащане от възлагащия орган по извършени, предадени и приети експертизи.

Практиката установява случаи, в които възнагражденията на вещите лица се изплащат със значителни закъснения, превишаващи и годишни периоди.

Такъв подход демотивира изпълнтелите на съдебни експертизи, които, с цел ограничаване на собствените си финансовите рискове, не поемат следващи ангажименти като вещи лица до разплащането на приключени предишни. Това особено касае работа по сложни и обемни експертизи.

Предложение 4.

В допълнение на преди действалите положения от Наредба 3/2012 г. на МП, да се разшири и конкретизира формулировката:

Чл. 34. (1) Възнаграждението и разходите на вещото лице се изплащат от органа, който го е назначил, не по-късно от 60 дни от приемането на експертизата.

-----------------

Допълнението е в съответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, като при определяне на приложното поле за „търговски сделки“ е уточнено:

1. „търговски сделки“ означава сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;

3. „предприятие“ означава всяка организация, различна от публичен орган, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;[19]

-----------------

 

2.      Нормативната база относно съдебните експертизи, отчитайки усложняването на обектите на изследване, в последно време е допълнена с възможността да бъдат възлагани колективни експертизи.

Такова положение беше заложено и в отменената Наредба № 3/2012 г. на МП:

Чл. 10. Експертизите са еднолични или колективни, като последните са от две или повече вещи лица.

----------------------

От практиката се установява обаче, че случайното съавторство на произволно назначени експерти, не дава добри резултати както в качествено отношение, така и що касае сроковете за изпълнение. В допълнение отсъствието на организация за обработка на предоставени материали - заедно или поотделно от експертите, и тяхно надлежно съхранение и приемо-предаване помежду им, е с потенциал от възникване на сериозни рискове от вида на известния случай с „тефтерчетата“.

Предложение 5.

Да се допълни определението за съдебна експертиза, съдържащо се в отменената Наредба № 3/2012 г. на МП[20]:

„Експертиза“ е процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентния орган от лица, които притежават специални знания за изследване на определени обекти или други обстоятелства, свързани с изясняването на определени обстоятелства, или от техни организации, имащи специализиран състав от вещи лица.

------------------

Такъв подход, при който е запазена персоналната отговорност на съставителите, е възприет в редица други сфери на обществените отношения у нас – адвокатски дружества, одиторски дружества, оценителни дружества, проектантски организации и други.

Прочее в европейската практика в тази насока са възприети основно два различни способа за преодоляване на проблема:

•  възлагане от компетентния орган на специализирани организации (Франция, Белгия, Полша и др.),

•  възлагане на едно вещо лице, което при необходимост и съгласувано с възлагащия орган, превъзлага на други вещи лица (Австрия, Германия и др.)

 

VІІ. Ефект за бюджета на съдебната власт от реформирането на съдебната експертиза

В предишни периоди и по настоящем, средства в бюджета на съдебната власт за изплащане на разходи, свързани с експертна дейност, се предвиждат и разплащат по § 02-00 „Други възнаграждения и плащания на персонала“ и        § 10-00 „Издръжка“.

Не са въведени от ВСС подпараграфи, които да отчитат конкретно бюджетните прогнози и последващи разходи за експертизи, нито по друг начин се отчитат финансовите ангажименти в тази сфера на дейност, което прави изключително трудна преценката за финансово въздействие.[21]

Това състояние на отчетността е предмет на обсъждане и формулирано искане за въвеждане на отчетни механизми от ВСС, съгласно Протокол № 6/25.06.2013 г. на Гражданския съвет към ВСС и Акт № 5 към него.[22]

Предложение 6.

Да се допълнят статистическите форми, ползвани в съдебната система за отчитане хода на делата в гражданския и в наказателния процес, с допълнителни две колони, в които да се отразяват вида назначени експертизи и разхода за тях.

..................................

Според твърдения на представител на финансовия отдел към АВСС[23], за бюджета на съдебната система брутният разход по съдебни експертизи през 2014 г. е в размер на 4,3 млн. лева.

Забележка: Следва да се има в предвид, че чрез бюджета на СВ се разплащат основно експертизи и свързани с тях разходи, назначавани в наказателни производства.

При приключването на тези производства разноските, вкл. и тези за извършени експертизи, се присъждат.

Експертизите, назначавани по досъдебни производства от дознатели, се заплащат от бюджета на МВР.

Според наблюдения от практиката, поне 10% от разходите, т.е. в конкретния случай 430 хил. лева, са неефективни като свързани с ниското качество на извършвани експертизи, и необходимост от възлагане, респективно и на заплащане, на допълнителни и повторни експертизи.

При условно приет разход за 1 бр. експертиза от средно 500,- лева (труд → 90 ч. х 5 лв./час + необходими разходи → 50 лв.), то броят на възлаганите експертизи, платими чрез бюджета на съдебната власт, се определя на:

(4`300 хил. лв – 430 хил. лв) : 500 лв = 7`740 бр./год.,

за които се изразходват действително отработени часове (д.о.ч):

7`740 бр./г. х 450 лв : 5 лв/час = 696`600 д.о.ч/год.

Следва да се отчете, също така, поне 15% завишение на времето за изпълнение (действително отработените часове) във връзка с работа по сложни и обемни експертизи, с оглед редуциране ефекта от единната ставка и достигане на приемливо ниво като реалистична компенсация за положения труд.

Според направеното по-горе предложение за диференциация на експертизите в зависимост от тяхната сложност и обем (Предложение 2.),  то при  съотношение на сложност А : Б : В = 70 : 25 : 5, съгласно разчетите за часова ставка от Приложение № 1 към анализа, то присъщо-необходимият разход (при равни други условия) би бил:

 

0,85 х 696`600 д.о.ч/г х (0,7 х 6 лв/ч + 0,25 х 11 лв/ч + 0,05 х 16 лв/ч) +

+ 7`740 бр./г х 50 лв/бр. =

= 4`478`480 лв/год.,

кръгло 4`500`000 лв/г;

Пояснение: Отделните части на бинома включват разходи за заплащане на възнаграждение за извършени експертизи и необходими разходи.

От направеното изчисление е видно, че възприемането на заплащане за съдебни експертизи диференцирано според сложността и обема на възлаганите задачи, и при справедливо определена базова часова ставка, не би оказало съществено изменение на бюджетните разходи (разликата от около 4% е напълно в границите на възможните отклоненията по въведените допускания), но осезаемо би повишило качеството на извършваните експертизи и би съкратило процесуални срокове, т.е. като цяло би се отразило положително за подобряване на съдебния процес и повишаване на удовлетворението в обществото от  съдебния продукт.

 

VІІІ. Други аспекти, касаещи подобряване на съдебната експертиза

Изложените в предходните пунктове предложения безспорно биха подобрили сегашното състояние на отношенията, които възникват по повод извършването на съдебни експертизи.

Истината обаче е, че за създаване на устойчива база с перспектива за надграждане до нивата на полезност, каквато има съдебната експертиза в другите европейски страни, следва да се преценят и въведат множество други корекции, като:

1.      Необходимо е да се преодолее формалния подход за включване на специалисти в списъците за съдебни експерти.

Целесъобразно е, с оглед контрол на качеството, да се въведе мандатност (3-5 години), след изтичането на който период да се полага изпит за доказване на професионалната квалификация в аспекта на извършвана експертна дейност.

Целесъобразно е и вещите лица да бъдат в различни квалификационни групи (А, Б, В) – според квалификацията и компетентността им, както и опит при извършване на съдебни експертизи.

2.      Необходимо е да се разработят и приемат стандарти за извършване на съдебни експертизи, така както е прочее във всяка една област на познание.

3.      Необходимо е да се въведат обективни критерии за оценка качеството на извършвани експертизи.

Например може да се допусне извършването на контролни експертизи → в състав от двама експерти, единият от които вземе отношение по съдържанието на преценявана експертиза, а другият – по формата и съответствието на възприети критерии.

Наличието на обективнни критерии за оценка би редуцирало в значителна степен предположенията за съществуваща корупция сред вещите лица.

4.      Целесъобразно е от вещите лица да се изисква застраховка, покриваща евентуални щети на трети лица в резултат от некоректни експертизи, съобразно тяхната квалификационна група.

5.      Необходимо е да се провежда периодично обучение на експерти, включени в списъците за вещи лица.

6.      Необходимо е приемане на етичен кодекс на съдебния експерт.

7.      Целесъобразна е преценка за допускането на частната експертиза като доказателствено средство в съдебния процес, наравно с възлаганата от компетентен орган.

Това би съкратило допълнително разходите за съдебната система, свързани с назначаване, извършване и разплащане на експертизи.

Това би подобрило, също така, достъпа до правосъдие, елиминирайки риска при загуба в съдебен спор, страна да следва да заплати присъдени разноски за допуснати експертизи, които не е поискала. (финансов риск)

8.      Не на последно място от съществено значение е да се следват тенденциите, очертани след проведената международна конференция в Брюксел през 2012 г., за установяването на единни критерии в страните от ЕС за възлагане и извършване на съдебни експертизи.

 

Като цяло, във връзка с изложеното в настоящия анализ, бихме обобщили, че ако възприемането на направените конкретни предложения би санирало явни несъответствия в сега действащия модел → чрез редакция на съществуваща наредба на МП, то трайно изменение и подобрение може да се постигне само чрез приемане на устойчив нормативен акт – Закон за вещите лица.

Приемането на такъв закон би имало положителен ефект не само в правораздаването, но и в много други сфери на дейност (данъчно производство, нотариални и изпълнителни производства, обществени поръчки, арбитраж и други), които по настоящем въвеждат отделни правила чрез различни по характер и съдържание наредби.

Надлежното разработване на положенията, касаещи експертната дейност, изисква  обаче задълбочено изучаване на актуалното състояние и въвеждане на поетапни корекции, при периодично отчитане на ефекта от реализацията им и системен подход на изпълнение. Това е осъществимо само ако бъде приета програма в тази насока от ВСС, така както прочее беше поискано с Акт № 1/16.04.2013 г. на Гражданския съвет към ВСС.

По предварителни оценки финансовото обезпечаване на програмни дейности за подобряване на съдебното експертизиране, би ангажирало допълнителни средства към бюджета на съдебната власт в границите на 3 ÷ 3,5 млн. лева в краткосрочен план (до 3 години), възстановяването на които, както се потвърждава и от настоящото изложение, ще се осъществи в кратки срокове след въвеждане на качествени изменения и механизми за оценка и контрол, както и би имало съществен принос за подобрване на правораздаването, а също и за постигане на европейските критерии в тази чувствителна сфера на обществени отношения.

_______________________

 

Настоящият финансово-икономически анализ е разработен от експертна група към Сдружение „СЕФИТА“, под ръководството на инж. ик. Любомир П. Герджиков.

Анализът е разгледан и приет на  заседание на УС на Сдружението, проведено на 09.03.2015 г.

 

                                               За УС на Сдружение „СЕФИТА“:

 

инж. ик. Любомир П. Герджиков –

член на УС

 

 


[1] гл. ас. В. Вучков – „За вещите лица и за експертизите в гражданското производство”,

[2] чл. 403, чл. 403а от ЗСВ,

[3] чл. 14 от Наредба № 1/2004 г. на ВСС,

[4] чл. 31 от Наредба № 1/2008 г. на ВСС,

[5] чл. 31 от Наредба № 3/2012 г. на МП,

[6] по съединени дела С-372/09 и 373/09 на ЕСПЧ,

[7] т. 37 по делото,

[8] т. 38 по делото,

[9] т. 35 по делото,

[10]  т. 39 по делото,

[11]  т. 40 по делото,

[12]  т. 41 по делото,

[13]  т. 45 по делото,

[14]  т.т. 52 и 53 по делото,

[15] напр. т. 4 от ДР към Нареда № 3/2012 г. на МП (отм.),

[16] Наредба № 3/2012 г. (отм.) на МП,

[17] гл. ас. В. Вучков – „За вещите лица и за експертизите в гражданското производство”,

[18] писмо № 15-00-100/22.05.2014 г. на МП,

[19] чл. 2 от Директива 2011/7/ЕС,

[20] т. 4 от ДР към Наредба № 3/2012 г. на МП,

[21] Решение по т. 4 от протокол № 21/15.05.2013 г. на комисия „Бюджет и финанси“ на ВСС,

[22] Обсъждане по т. 4 от дневния ред на заседание на ГС, отразено по Протокол № 6/2013 г., и Акт № 5/25.06.2013 г. на Гражданския съвет към ВСС,

[23] М. Радкова - директор дирекция „Финанси и бюджет“,