Любомир Герджиков: Необходима е промяна на правосъдната система, а не реформа - Агенция БГНЕС 18.01.2015

Разделението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на две камари – прокурорско-следователска и съдебна - е един от примерите за имитация на реформи. Все едно да разделим Министерството на транспорта на две - Министерство на отиването и Министерство на връщането.

Това заяви в интервю за БГНЕС инж. ик. Любомир Герджиков, който е експерт и вещо лице. Той е член на УС на Сдружение "СЕФИТА", съпредседател на Гражданския съвет към ВСС.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Има ли нужда от реформа на съдебната система?

Любомир Герджиков: Краткият отговор на въпроса ви е, че има необходимост не от реформа, а от промяна на правосъдната ни система.

Най-първо ще споделя, че многократните ни опити да изясним що за система е съдебната, т.е. какви елементи включва и в каква функционална зависимост са те, до момента не са дали резултат.

От анализа на настоящата актуализирана стратегия, а и от предишните, оставаме с усещането, че ангажираните с реализацията лица (ВСС, МП, инспекторати, съдилища, прокуратури и други) отъждествяват съдебната система със съдебната власт, а оттам – че действията и ресурсите трябва да са насочени предимно към магистратската общност (съдии, прокурори и следователи).

Нашето разбиране е по-различно – че предмет на обсъждане, анализ и последващи корекции следва да са всички елементи с отношение към съдебния процес, в т.ч. съдебни заседатели, съдебни служители, вещи лица, съдебна охрана и други. Вече омръзнахме и на самите себе си да обясняваме, че по отношение на всяка система, в т.ч. и на съдебната, следва да се прилага системен подход, т.е. пропорционално да се променя и подобрява всеки един елемент от нея, защото – казано по-просто и нагледно, скоростта на всеки керван зависи от възможностите на най-куцото магаре...

Както преди, така и сега, няма нито една програма на ВСС, МП и НИП, насочени към развитие на други в съдебната сфера, извън магистратите.

Още повече, както вероятно ви е направило впечатление от краткия отговор по-горе, обект на наблюдение и промяна следва да е правораздавателната (не само съдебната) система, включително да засегне общностите на съдия-изпълнители, нотариуси, адвокати, медиатори и други, не на последно място и на разследващите органи от МВР.

А защо промяна, а не – реформа? Защото, по мое мнение, магистратската общност – в резултат на множеството хаотични обществени процеси, така се е капсулирала в стремежа си да се запази, и в такава степен е неглижирала вече ангажиментите си да обслужва обществото, че понастоящем изглеждат по-скоро като затворена каста, която се грижи в най-голяма степен за собствените си привилегии. Това парадоксално състояние следва фундаментално да бъде коригирано, а не само префасонирано.

Прочее, такъв резултат е можело да се очаква. Най-малкото по причина, че цялостната регулация в съдебната сфера е нормативно предвидено да е в ръцете и на добрата воля на юристите като цяло, и в частност - на магистратите. Следвало е обаче да се съобрази, че това са хора, които много трудно работят с цифри и числа, с процентни съотношения и статистически данни. Отчетите и очертаващите се тенденции са им слабо понятни и като има проблем – сядат да пишат правила (това могат). Не случайно на питането ни в Гражданския съвет към Министъра на правосъдието като ще разглеждаме актуализирана стратегия за реформи, не следва ли да получим информация за резултатите от вече осъществяваната от 2010 г. - за да си създадем представа в кои насоки напредваме, къде изоставаме и т.н., отговорът по-скоро съдържаше учудване какво считаме да правим с подобни отчети.

Искането ни да има в стратегията и конкретно измерими величини помежду и в края на програмния период, също така не беше споделено – нещо аналогично на това, че сега ще пишем закон, за да покажем, че се реформираме, пък някога после ще го доуточняваме с правилници, указания, наредби и други подобни.

И въобще темата е много обширна и твърде поучителна защо тъпчем на едно място (кога ли ще ги стигнем румънците?) и кога и как ще престанем да имитираме и симулираме промени, но в обобщение, без да претендирам за компетентност и изчерпателност, бих формулирал необходимост от:

  • да се извърши структурен и функционален одит на правосъдната система, и такъв да се прави периодично, като се въведат ясни критерии за оценка, и резултатите да се публикуват и да са обществено достъпни,
  • да се установят всички фактори, оказващи съществено влияние върху дейността на правосъдната система, и да се въведат измерители за тяхното определяне и наблюдение,
  • правосъдната система да се финансира от програмен бюджет, като отделните структури получават субсидия съобразно конкретното изпълнение на целеви показатели,
  • реформата в правосъдието да се планира, изпълнява и контролира от обществен орган, в който не участват юристи;

БГНЕС: Какво ще се случи, ако се раздели на две колегии ВСС – прокурорско-следователска и съдебна, това ще допринесе ли за повишаване на доверието към съдебната власт?

Любомир Герджиков: По това (кой знае защо?) така широко коментирано предложение сме изразили, считам, достатъчно ясно своето становище до Министъра на правосъдието – то е като анекдота от преди време: да се раздели Министерството на транспорта на две части - Министерство на отиването и Министерство на връщането.

Ами нищо добро няма да се случи от това делене и това е един от примерите за имитация на реформи, тъй като се вади и се променя един отделен елемент от системата, без да е анализирано как това ще окаже влияние върху цялата система. Защо, например, разделението да не е на три - по направление гражданска, наказателна и административна колегии? Или, може би, високи и ниски магистрати?

Симптоматично е обаче това, за което става въпрос и по-горе – магистратите са си произвели среда, в която, с или без участието на Министерството на правосъдието, сами си създават проблеми, касаещи единствено магистратската общност (съдии, прокурори и следователи), и които после се занимават да решават в техен интерес, но за сметка на обществото – което наричат реформа.

Ничията земя, в която са останалите структури от съдебната система, отново е някъде в задния двор, и разделянето по колегии вероятно само ще произведе увеличение на администрацията.

Интересно е, че не се споделя как смятат да си поделят управлението на бюджета на съдебната власт – някоя от колегиите ли ще го управлява, или всеки поотделно ще си отчупи парче от баницата?

Нашето становище е, че следва да има единен орган за управление на процесите в съдебната система като цяло, но и обществен (не и политически) орган, който да надзирава и упражнява контрол над структурите й – за тяхното съответствие като ползван ресурс и постигнати цели в интерес на обществото.

Що касае доверието в съдебната власт в резултат от евентуалното обособяване на колегии във ВСС – вероятно отново ще пада, тъй като очакваме да сме свидетели на възможни междуобщностни конфликти.

БГНЕС: Ще бъде ли прекратен мандатът на този ВСС?

Любомир Герджиков: Едва ли. Не защото не може, но би било самоцелно, без да са формулирани конкретни цели и задачи, които да имат еднозначни измерители и ясен хоризонт за решаване – разбира се не като актуализирана стратегия за реформа или нещо подобно.

Аз лично познавам не малко от членовете на настоящия състав, покрай интереса им и присъствието им на заседания на Гражданския съвет, и съм с вътрешно убеждение, че те са прекрасни професионалисти, диалогични и с желание за работа.

Ако можеше, даже бих препоръчал напротив – да им се удължи мандата, но да имат точно определени ангажименти, а не да са непрекъснато като в кръгова отбрана – да трябва да обясняват защо този или онзи е стъпил накриво. Ами то такова ни е обществото, такива сме и самите ние – с много рудименти от предходни периоди, и острови на спокойствие за съжаление няма.

В допълнение бих споделил, макар и много вероятно мнозина веднага ще ме сложат в категорията на "нагаждачите", че лично съм с отлични впечатления и от Главния прокурор, формирани по време на дискусията в Гражданския съвет и направения отчет за текущото изпълнение на програмата на Прокуратурата – като човек, който умее спокойно, кратко и ясно да формулира тезите си, и напълно споделям виждането му, че е дошло време да преустановим съставянето на стратегии и да се насочим към реализацията на конкретни тактики.

БГНЕС: Нужна ли е промяна на Конституцията, за да се осъществят идеите в Стратегията за съдебна реформа?

Любомир Герджиков: Една промяна на Конституцията ни следва да е дело на визионери, за какъвто далеч не се считам, нито пък подготвен да изразя разумно и достатъчно обосновано становище. Извършването й касае необходимост от много и систематизирана информация за обществените процеси.

Скромното ми мнение е обаче, че ако съдебната власт, както прочее се споменава и по-горе, е призвана по Конституция да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, то същата следва да е контролирана и наблюдавана, и периодично да се отчита пред същите тези лица, организации и институции за изпълнението на възложеното й, т.е. да се създаде някаква форма на обществен съвет по правосъдие.

В личен план за мен в известна степен е неприемливо записаното в Конституцията ни, че производството по делата осигурява установяването на истината, тъй като от времето на британския философ Карл Попър е всеизвестно, че "отворените общества не поддържат един-единствен възглед за `истина`, а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир."

БГНЕС: Кой има интерес от атаките срещу съдебната власт?

Любомир Герджиков: Времената са такива – ту сме в атака, ту сме в окопа. И никак не желаем да търсим причините за проявяващи се неудачи в себе си.

Ще ви споделя, че по времето, когато бях първоначално избран за съпредседател на Гражданския съвет, имаше един човек, който протестираше и стоеше с домат в ръка пред ВСС. Често изпращаше гневни писма, в това число и до мен, че не го допускат да изрази мнение за съдебната ни система. Аз се свързах с него и след продължителен телефонен разговор го поканих на следващото заседание да бъде изслушан. От тогава не чух нищо повече за него, нито дойде да се срещнем.

Искам да кажа, че ние много трудно се организираме в група, трудно се изслушваме и трудно се обединяваме около общи цели, макар и те да са не дотам големи стъпки в правилната посока.

Трудно дефинираме и собствения ни интерес, и за това се случва да виждаме в атака не тези, които действително имат интерес.

Но атаките срещу съдебната власт са едно много рисково мероприятие за държавността, и трябва да са много добре премислени и премерени – и все пак не трябва да гледаме на нея като на "свещена крава".

БГНЕС: Какви са очакванията на Сдружение СЕФИТА за предстоящия Доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка.

Любомир Герджиков: Според нас той ще е доста по-мек и премерен, не защото сме направили скок напред в сферата на правосъдието, а повече по причина, че вече се чувства умора и в европейските институции да ни насочват да споделим общи ценности.

Някак си започнаха да проумяват, че срещу Бай-Ганьовщината нито тоягата, нито моркова помагат, и в резултат на полаганите усилия ние по скоро се отдалечаваме, отколкото да се сближаваме.

Но ми е странно защо от ЕК контактуват само с институциите, и защо не подкрепят осезателно развитието на гражданското общество и на организации, имащи за цел постигането на по-справедлив правов ред и на по-добре работеща съдебна система. /БГНЕС

http://news.bgnes.com/view/1210541