Изложение на Сдружение "СЕФИТА" до Гражданския съвет по проблематиката, свързана със съдебното експертизиране

 

ДО

ГРАЖДАНСКИЯ СЪВЕТ КЪМ ВСС

 

И З Л О Ж Е Н И Е

от Сдружение „СЕФИТА”

член на Гражданския съвет към ВСС


Проблем:
Съдебната експертиза като част от съдебния процес. Статут на съдебния експерт и нормативна регулация на дейността по съдебно експертизиране.


Основания за разглеждане от Гражданския съвет (ГС) към ВСС:

1.  Логично би могъл да възникне въпросът дали дейността по извършване на съдебни експертизи е част от съдебния процес у нас.

В страните от ЕС се прилагат различни подходи:

  • в базираните на англо-саксонската правна система (Великобритания) – отношенията между Възложител и съдебен експерт се уреждат чрез частен договор, като експертизата се приема в съдебния процес като „особен вид доказателство” на всяка от страните,
  • в базираните на континенталната правна система – чрез служебно назначаване от съда, като отношенията с експертите се уреждат според разпоредби на публичното право;
  • смесени системи (Швеция, Холандия) – като компилация от горните два подхода;

Общоизвестно е, че правовият ред у нас е конструиран въз основа на континенталната правна система, следователно в теоретичен план съдебното експертизиране следва да е присъща част на съдебния процес, като съдебния експерт е подпомагащ дейността на съда, т.е. възприема се като негов „научно-технически мозък”.

2.  ВСС, като определящ състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществяващ управление на дейността й (чл. 16 ал. 1 от ЗСВ), би следвало да предприема необходимите действия за прилагането на политики, насочени към развитие и осъвременяване на проблематиката, касаеща съдебната експертиза и нейното адекватно прилагане в съдебния процес.

3.  Гражданският съвет към ВСС, според проекто-правилата за действието му, се създава за да спомага при формулирането на стратегии за реформи в съдебната власт и при осигуряване на обективен мониторинг.

4.  Проблематиката, свързана със съдебното експертизиране, е от съществено значение и от значим обществен интерес, тъй като:

  • оказва влияние на качеството и продължителността на съдебния процес,
  • касае трудовата реализация на голям брой специалисти, вписани като вещи лица,
  • представлява формиращ фактор за удовлетвореността от съдебния процес на широк кръг лица у нас, участващи или с отношение към съдебни спорове;

Регламентация на съдебното експертизиране

Липсва единна нормативна регламентация на дейностите, касаещи съдебното експертизиране, като фрагментарни записи има в:

  • Закона за съдебната власт и приети към него наредби: Наредба за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, Наредба за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащане на разходите на лечебните заведения,
  • ГПК, НПК, АПК;

Някои по-съществени проблеми, възникващи в процеса на съдебното експертизиране:

1.  При подбора на специалисти и включването им в списъци на вещи лица.

Подборът се извършва изцяло по документи, най-често по лично заявление на специалисти, и с одобрението на комисия от представители на съдебни органи.

Не се консултира или взема под внимание становище на професионални или на съсловни организации (както например е предвидено в §4а ал. 1 т.т. 1 и 2 от австрийския Закон за вещите лица и преводачите).

Включването при такъв подход в списъците на некомпетентни (не достатъчно компетентни) лица е твърде вероятно поради неналичие на „специални знания” и критерии за тяхната оценка в членовете на комисиите.

2.  При участието на вещи лица в съдебния процес.

Няма въведено изискване за притежание от вещите лица на базови познания по процесуалните правила на съдебния процес.

Често вещите лица влизат в пререкания или обяснения със страните в процеса, с прокурора или други участващи.

(Такова изискване примерно е заложено в §2(2) т.1 б.`а` от австрийския Закон за вещите лица и преводачите).

3.  Включването на специалисти в списъците на вещите лица не се ограничава със срок.

Като следствие в списъците се съдържат лица с „исторически” по характера си специални знания, и с неустановена физическа и духовна пригодност.

(Такова изискване примерно е заложено в §2(2) т.1 б.`c` и `d` от австрийския Закон за вещите лица и преводачите).

Няма предвидени срокове за ресертифициране.

4.  Не се установяват (както преди, така и по настоящем) програми, организирани от НИП, или чрез ВСС и МП, насочени към осъвременяване и подобряване на експертния продукт, и повишаване на компетентността на специалистите, осъществяващи дейност в качеството на вещи лица.

5.  Няма изискване за представяне на професионална застраховка „гражданска отговорност” от вещите лица.

Целесъобразна е такава с оглед покриване на възникнали в резултат на дейността на вещото лице претенции за обезщетения за вреди.

(Съгласно §2а(2) от австрийския Закон за вещите лица и преводачите, минималната застрахователна сума е 400`000 €).

6.  Не е предвидено възлагащият орган да идентифицира своята правосубектност при назначаването на експертизата.

Това обстоятелство води до затруднения за вещото лице при реализиране на негови права, които счита за нарушени, по съдебен ред.

7.  Няма въведени минимални изисквания към формата и съдържанието на извършваната от вещото лице съдебна експертиза.

Не са разработени препоръчителни стандарти, както и не се популяризират добри практики за извършване на експертизи.

8.  Не е регулиран проблемът как се извършва комплексна или колективна експертиза като продукт на случайно съавторство.

Няма единна интерпретация и практика допустимо ли е съдебни експертизи и такива по досъдебни производства да бъдат възлагани на специализирани / сертифицирани / лицензирани организации (при спазване на изискването изпълняващите специалисти да са вписани като вещи лица).

9.  Няма предвидени критерии за преценка от възлагащия орган на сложността и спецификата на задачите към експертизата (чл. 29 ал. 1 т. 1 от Наредба № 3/2012 на МП).

При отсъствието на „специални знания”, органът, възложил експертизата, следва да съобрази и прецени специализираните характеристики на продукта от области на науката, изкуството и занаятите, което в общия случай се разглежда като познавателен парадокс.

10.  Няма предвидени критерии за преценка от възлагащия орган на компетентността и степента на квалификация на вещото лице (чл. 29 ал. 1 т. 2 от Наредба № 3/2012 на МП).

Аналогично на предходната точка възлагащият орган следва да съобрази и прецени количествени и качествени параметри на труда на специалист в определена област, различна от правото.

11.  Оценяването на възнаграждението на вещото лице се извършва чрез осреднена и случайно подбрана и въведена ставка от 5,00 лв./час.

Подходът на осредняване не спомага за бързото и качествено изпълнение на експертизи, като достигането на порядъка на сходни възнаграждения в други сфери на дейност се компенсира чрез продължително изпълнение. На практика е стимулиран по-бавно и некомпетентно работещият експерт, тъй като при така приложимата схема на заплащане той е по-добре възнаграден.

Отсъствието на диференцияция при определянето и заплащането на възнаграждения за извършени експертизи има като най-вероятен ефект значителен преразход на средства за експертизи.

12.  Възнаграждението за експертна дейност не се уточнява предварително, а след предаване на заключението.

Оценяването се извършва при преценка на сложността и спецификата от непритежаващия специални знания възлагащ орган (у нас възлагането и изпълнението на контролна експертиза не е възприето), което може да е ощетяващо за експерта, но може да доведе и до финансова катастрофа за страна в съдебния процес, която е осъдена да заплати разноските.

13.  Наблюдава се разнопосочна практика кои разходи, свързани с извършването на експертиза, следва да се отчитат и заплащат като присъщо-необходими.

14.  Не е установен срок за плащане от възлагащия орган на експертното възнаграждение, а също и на разходите по извършване на експертизата, нито са възприети в практиката разумни срокове за разплащане.

Общоизвестно е, че разплащането по извършени, предадени и приети експертизи, се бави често с месеци и с години, като по такъв начин вещите лица с труда си и с лични средства кредитират безлихвено съдебната система.

15.  Допуснато е ако възлагащият орган не приеме заключението, да не заплаща възнаграждение и разходи.

Разбира се неприемането на заключението може да е поради ниско качество на експертизата, но е допустимо да е и поради ред други причини – недостатъчно материали, непрецизни доказателства, включително и поради неразбиране от възложителя, поради което отнасянето в общия случай на неприемането на експертизата за сметка на вещото лице, е некоректно.

16.  С нормативен акт (Наредба № 3/2012 г. на МП) са въведени етични правила за поведение на  вещото лице.

Така етична категория като добросъвестност, както и ползването на съвременни постижения в съответните научни области, са станали нормативни изисквания към вещото лице.

Прочее съвременните научни постижения може да не са еднозначни и да не са относими към предмета на изследване от експертизата.

17.  Въведено е нормативно задължение вещите лица да водят на хартиен и на електронен носител експертно деловодство и да съхраняват архив (чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 3/2012 г. на МП).

Такъв вид личен ангажимент (за обособяване на архив) може да не съответства на материалните възможности на експерта, особено предвид необходимостта от съхранение на конфиденциална информацията.

18.  Определението за експертиза в Наредба № 3/2012 г. на МП (§ 1 т. 4) е непълно.

Отсъства същественото пояснение, че експертизирането е дейност с характера на доставка на услуга (Решение по т. 1 на ЕСПЧ по съединени дела № С-372/09 и С-373/09), и в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент се осъществява с икономически интерес и срещу възнаграждение, което се определя според общоприетите икономически подходи за ценообразуване.

19.  Други;


В обобщение на изложеното може да се направи заключение, че обществените отношения, касаещи възлагането и извършването на съдебни експертизи, не са цялостно и хармонично уредени, не отчитат съвременните тенденции в страните от ЕС, и като такива не спомагат за развитието на съдебния процес у нас – обратното, явяват се негов задържащ фактор.

Прочее това положение е известно от години, в т.ч. и на управляващите съдебната власт.


Добила е публичност и представата, че включваните средства в бюджета на съдебната власт за разплащания и дейности, свързани със съдебните експертизи, се ползват нецелево – най-често като буфер за покриване на други разходи, поради което и неуредиците в съдебното експертизиране вече с години не намират решение.

Какво се върши от ръководещите съдебната власт институции за подобряване на дейността по съдебно експертизиране.

В хронологична последователност през последните години се установяват следните мероприятия с отношение към съдебното експертизиране, и резултати от тяхното провеждане:

  • през 2007 г., със Заповед № Л 604/15.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, е сформирана работна група за изясняване на проблематиката, свързана със съдебното експертизиране,  и за уточняване на основни положения по изработването на проект на Наредба за съдебните експертизи.

    Работата на работната група е прекратена без обобщаване, поради прехвърляне на проблематиката към ВСС по компетентност,
  • през 2007 г. е приета Наредба за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Решение по протокол № 45/19.12.2007 г. на ВСС), която е отменена поради множество несъответствия преди да е обнародвана,
  • през 2008 г. е издадена от ВСС следваща Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

    Наредбата е приета без проведено обществено обсъждане,
  • през 2010 г., във връзка с голям брой сигнали и предложения за изменение и допълнение на Наредбата, свързани с нейното прилагане, правната комисия към ВСС излиза с решение за целесъобразност от изготвяне на закон, „с който да се уредят всестранно и в пълнота проблемите, които възникват в дейността на вещите лица при и по повод изготвянето на съдебни експертизи” (Протокол № 4/25.01.2010 г. от заседание на КПВ към ВСС),
  • през 2011 г., поради натрупани преписки с предмет наложителни промени в Наредба № 1/2008 г. на ВСС, правната комисия взема решение за сформиране на работна група, „която да изработи проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 16 януари 2008 г. ...” (Протокол № 31/19.09.2011 г. от заседание на КПВ към ВСС),
  • през 2011 г. ВСС приема проект на Закон за вещите лица, преводачите и тълковниците, изготвен по оперативна програма „Административен капацитет”, и изпратен на Министъра на правосъдието за предприемане на действия в кръга на определените му правомощия. (Решение по т. 68.1/Протокол № 26 от заседание на ВСС, проведено на 21.07.2011 г.)

    Проекто-законът не е включен в законодателната програма на Министерството,
  • през 2011 г., със заповед на Министъра на правосъдието е сформирана междуведомствена работна група, една от задачите на която е изготвяне на проект за Концепция за съдебните експертизи. Работата на работната група е прекратена, тъй като „поради липса на консенсус по някои основополагащи въпроси не се е стигнало до възможност за изработване на проект на Концепция”,
  • м. март 2012 г. в Брюксел се провежда международен симпозиум на тема: „Бъдещето на съдебната експертиза в гражданския процес на страните от ЕС”. Макар както ВСС, така и Министерството на правосъдието да са своевременно информирани за мероприятието, не изпращат свои представители за участие,
  • през 2012 г., с изменение на ЗСВ, компетентността по издаването на наредба за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, е прехвърлена от ВСС на Министъра на правосъдието.

    Министърът на правосъдието издава с одобрението на ВСС Наредба № 3 / 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, която във всички основни положения преповтаря предходната Наредба № 1/2008 г. на ВСС.

    И тази Наредба е приета без да е проведено обществено обсъждане,
  • 2013 г. – Министерството на правосъдието проучва възможността да сформира нова работна група, „която да обсъди основни аспекти по регулацията на съдебната експертиза с представители на съдебната и изпълнителната власт, на правната доктрина и неправителствения сектор, и други заинтересовани”;


Даже и без „специални знания” се изяснява в достатъчна степен, че процесът е от вида „преливане от пусто в празно”, както и че институциите, призвани да развиват хармонично съдебната система, по отношение на съдебната експертиза са по-скоро част от проблема, а не от неговото решение.

_________________________________________

Настоящото Изложение е разгледано и прието на заседание на УС на Сдружение „СЕФИТА”, проведено на 01.02.2013 г.