СТАТУТ НА СЪДЕБНИЯ ЕКСПЕРТ

СТАТУТ НА СЪДЕБНИЯ ЕКСПЕРТ
В ГРАЖДАНСКОТО И НАКАЗАТЕЛНОТО
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Дискусията се открива по инициатива на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на СССЕРБ по повод на постъпили сигнали от съдебни експерти: счетоводители, икономисти и лицензирани оценители, които са изразили недоволство от влязлата в сила от 15.06.2004 год. Наредба № 1/05.05.2004 год. на ВСС за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. Наредбата е публикувана в ДВ, бр. 51/2004 год. и в бр. 12/29.06.2004 год. на списание “Български счетоводител”.

За краткото време, откакто се прилага нормативният документ от органите на съдебната власт, той предизвиква недоволството на съдебните експерти с множеството противоречия и неясноти, възникнали при прилагането му от съдилищата и следствието.

Във връзка с това с писмо вх. № 96-00-102/12.07.2004 год., адресирано до министър Антон Станков в качеството му на председателстващ заседанията на ВСС, с копие до ръководството на СССЕРБ, съдебните експерти от гр. В. Търново са поискали да получат отговор на конкретни въпроси, възникнали след 15.06.2004 год., от която дата Наредба № 1 на ВСС е влязла в законна сила.

В изпълнение на това искане Изпълнителното бюро на УС на сдружението е приело и изпратило писмо № 01-09-25/01.10.2004 год. до членовете на ВСС, с което е изразена подкрепа и солидарност с действията на членовете на сдружението, учредено на 07.07.2001 год. в гр. В. Търново.

Един месец след влизането в сила на Наредба № 1 постъпиха и първите сигнали от различни съдебни райони на страната, че са налице затруднения и спорове при прилагането й в практиката. Най-много запитвания постъпиха във връзка с прилагането на § 3 от Предходните и заключителни разпоредби, съгласно който: “За определяне възнагражденията по отделните видове експертизи, приети до влизането в сила на тази Наредба, се прилагат досегашните правила”. Видно от текста на цитирания параграф, не е записано кои са “досегашните правила”. Оттук започват различни подходи и тълкувания при прилагането на Наредбата от гл. счетоводители на окръжните и районните съдилища, където се извършва плащането на определените възнаграждения по приети заключения от съдилищата. Счетоводният документ, който се съставя при извършване на плащанията по определените хонорари на вещи лица, предали заключения по наказателни производства, водени в окръжните следствени служби и Н.Сл.С., е различен от този на съдилищата по причина на това, че възнагражденията се изплащат едва след като се направят преводи от счетоводството на ВСС по банковите сметки на съответната О.Сл.С. и Н.Сл.С. Това на практика забавя плащанията с месеци, тъй като съществуващият до 15.06.2004 год. ред на определяне и изплащане на възнагражденията с нищо не е променен, а напротив – допълнително е усложнен поради върнати декларации от счетоводствата с искането да се прилагат двата вида декларации – старата и новата, изготвяна от експертите по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1. Спорове са се породили от това, че заключенията в някои случаи са предадени през периода 05.05.2004 год. до 15.06.2004 год., а преводите за плащане на хонорарите са получени по сметките на съответните съдилища или ОСС след 15.06.2004 год., както и обратно – размерът на депозита е определен от съда и внесен много преди датата на влизане в сила на Наредба № 1, а заключението е предадено или прието от съда след тази дата.

Отделно са възникнали затруднения с вече приети от съда и утвърдени от следователите справки-декларации по отношение прилагането на увеличението, предвидено с чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредбата. Не е ясно с какъв документ и по какъв ред органите на съдебната власт по чл. 1 от Наредбата ще доказват съгласно чл. 12 пред ВСС определените от тях увеличения на възнагражденията и по какви критерии ще се определя процентът на това увеличение от 1 до 100 на сто.

Спорове са възникнали на различни места при прилагането на чл. 13, ал. 1 във връзка с определените минимални вънаграждения, описани в приложената под № 1 към наредбата таблица. Практически е невъзможно в рамките на 1 работен ден (или за 10 часа) и за най-елементарната задача вещото лице да се яви в съда, да проучи материалите по делото, да изготви заключението на чернова, да го провери за грешки и напише на пишеща машина или компютър, след което да се яви отново в съда и да представи заключението в деловодството пет дни преди заседанието. Отделно ще са необходими най-малко 4 - 6 часа за явяване в съдебно заседание за приемане на заключението. Дори увеличението със 100 на сто на минималния размер на възнагражденията по Таблица № 1 към Наредбата не може да реши проблема с действително отработените часове. Технологично и при най-елементарната експертиза, примерно за изчисляване на лихви по изпълнителни дела, ще са необходими 3 – 4 дни, което означава, че това става за не по-малко от 30 – 40 работни часа, с явяването в съда за защита на заключението. По определената с Наредбата часова ставка от 3 лв. минималният размер на възнаграждението, определен с табл. № 1, става нелогичен и неприложим.

Спорове са водени в съдебна зала поради оспорване на съдържанието на справката–декларация, подписана от вещо лице при предаването на заключението. Този документ съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата е документът, с който се установява броят на действително отработените часове и се доказват по реда на чл. 16 допълнителните разходи, които се включват в окончателната цена по реда на чл. 17 от Наредбата.

За краткия период от време, откакто се прилага изискването по чл. 14 от Наредбата, възникнаха противоречия между нормативния документ и практиката. Със закон е определено в кои случаи се назначава съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, а с Наредбата е регламентиран редът за определяне възнаграждението на вещите лица. Установените противоречия се изразяват в следното:

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 28/1983 год.): “Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от в. л. и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание” .

Съгласно чл. 117, ал. 1 от НПК (изм., ДВ, бр. 70/1999 год.): “Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза”.

Съгласно чл. 200-А от ЗСВ (ДВ, бр. 61/08.07.2003 год.): “Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са ноебходими специални знания и умения”.

В чл. 179, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 1/22.03.2004 год. за работата и взаимодействието на предварителното разследване, публикувана в ДВ, бр. 30/13.04.2004 год., е записано: “Видовете експертизи, които се извършват от специалисти, са:

Тази постановка се тълкува от съдебните органи и най-вече от счетоводните им служби, че на вещото лице не се полага аванс–командировка и то трябва да заплати разходите за командировка с лични средства, които ще му се възстановят при определяне на окончателния размер на възнаграждението. Още по-парадоксален в досегашната практика бе и фактът, че тези суми се включваха в общия размер на хонорара и се облагаха с ДОД. На практика експертът кредитира със свои лични средства страните по делото, както и бюджета за продържителен период от време поради факта, че по процедурни причини, независещи от вещото лице, приемането на заключението се отлага с месеци и понякога повече от година. Няма отговор на поставения въпрос за случаите, когато експертизата не се приема от органа, който я е назначил, независимо от причините, и следва да се приложи чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Как ще се процедира в тези случаи с командировъчните разходи, платени от вещото лице с лични парични средства?

В Допълнителните разпоредби няма дефиниция по смисъла на чл. 10, ал. 2 кое възнаграждение е първоначално!

5. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата: “Органът, възложил експертизата, трябва да прецени и съобрази обема на извършената работа”!

Отново се появяват принципни противоречия: Магистратите назначават експертизата, била тя счетоводна, икономическа, банкова, данъчна, техническа, медицинска, оценителна и всяка друга, по причина на това, че лично не притежават нужните знания, умения и квалификация, за да може да дадат оценка на факти и обстоятелства или да направят стойностна оценка на веществени доказателства. В същото време Наредбата им възлага да преценят обема на възложената работа. Този обем в много от случаите на съдебно–счетоводните експертизи остава скрит и необозрим, когато се отнася до анализ на документи, съхранявани за отминали отчетни периоди в архив, като касови книги, извлечения от банкови сметки, табулограми от компютърни програми и др.

6. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата, когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях. Не е решен въпросът, свързан с организацията при извършване на експертна дейност в състава на тройна или разширена петорна експертиза. Единият от експертите, който поема организацията да съгласува работен график с длъжностни лица от проверяваното предприятие или обект, извършва допълнителни разходи за телефон, транспорт и пр., които следва да му се признаят и изплатят отделно от размера на възнаграждението.

Непроменената практика е, че внесеният депозит се разпределя пропрорционално на броя на вещите лица. Не е решен законодателно и въпросът със зачестилите назначения на така наречените комплексни експертизи, при което в състава на тройната експертиза се включва примерно инженер–строител, технолог и счетоводител или икономист–оценител, вместо да се назначат с определение от съда или с постановление от следователя три отделни експертизи и всяко вещо лице да даде заключение по поставената задача, която е от неговата компетентност и квалификация. Радетел на тази противоречива на закона практика е съдия Нели Куцкова, бивш член на ВСС.

В писмото, изпратено до ВСС, експертите от гр. В. Търново правят сравнителен анализ между възнагражденията, изплащани на ДЕС за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети и баланси, и хонорарите, изплащани на вещите лица, когато в съдебното производство им се възлагат задачи, свързани с проверка на факти и обстоятелства, отразени в одиторските доклади.

Ръководството на СССЕРБ споделя становището на експертите, че това е едно несправедливо решение за оценка на един и същ по сложност и обем висококвалифициран труд. За еднакъв по сложност труд се плаща по две различни часови ставки, като разликата е с 10 пъти по-малко за хонорарите, изплащани на вещите лица.

С основание вещите лица поставят въпроса на база на какви критерии техният труд се оценява със ставка 10 пъти по-ниска от тази на одиторите за един и същ по характер и сложност труд. При това при съдебно– счетоводната експертиза често пъти задачата на вещото лице е много по-сложна от тази, която е изпълнил одиторът или одиторският екип, извършил формалната по характер и стандартизирана услуга за заверка на годишния отчет. С това сравнение в никакъв случай не се противопоставят двете категории специалисти, само се подчертава фактът, че това е основната причина членовете на ИДЕС да отказват, с много малки изключения, участие в съдебни експертизи. Този факт може да се установи и от публикуваните списъци от МП в ДВ, където дипломираните експерт – счетоводители са няколко бройки.

Още по-характерни за несъответствие между положените усилия и употребеното време са случаите, когато вещите лица по задачи, поставени от съда и следствието, трябва да се произнесат по факти и обстоятелства, отразени в ревизионни актове, съставени от органите на ДФК или данъчните подразделения. Не са малко случаите, когато експертизите установяват съществени пропуски при спазването на законовите процедури по съставените актове и наложените административни санкции. Част от начетните производства са прекратени въз основа на компетентно съставени заключения от вещите лица още при предварителните проверки или по време на образуваните следствия, когато въз основа на съставените актове за начети се търси и наказателна отговорност. В тези случаи трудът на вещото лице също остава недооценен както по обем, така и по сложност. Не се очтита приносът от икономия на бюджетни средства, когато наказателните производства се прекратяват още след предварителните проверки въз основа на компетентно изготвена експертиза и се облекчава съдът в триинстанционното производство, до което на законово основание не се стига поради липса на обжалване на акта за прекратяване на предварителните проверки или следствието. Истина е, че ако се съпоставят сумите, изплатени за хонорарите и щатните заплати на одиторите, ревизорите, данъчните инспектори заедно с адвокатските хонорари по стотиците съдебни дела, образувани и водени по начетни производства през периода 1994 – 2004 год., ще се установи по безспорен начин, че вещите лица са получили незначителни по размер суми спрямо хонорарите, изплатени на одитори, ревизори и адвокати, свързани с доказателствата, приложени към делата.

На 03.12.2004 год. се навършват три години от вписването на СССЕРБ в Централния регистър на МП на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. На следващия ден ще се проведе отчетно–изборно ОС на сдружението, на което ще се отчете дейността на УС на сдружението, осъществена през първия тригодишен мандат. Ще бъдат дискутирани причините, поради които не се осъществи в пълен обем задача № 1, приета от учредителите с чл. 4 от устава, която гласи:

“Обединяване в единна независима организация на съдебно–счетоводните експерти в Р. България, независимо от техния пол, народност, вероизповедание и политическа принадлежност, при спазване принципите на демократичното общество и Конституцията на Р. България.”

Безспорно учредителите на сдружението ще очакват да узнаят от отчетния доклад какви ответни действия са предизвикали единодушно приетите от тях декларации на 07.07.2001 год. и изпратени до членовете на ВСС, до главния прокурор на Р. България Никола Филчев и до 39-ото Народно събрание, отправена чрез председателя проф. Огнян Герджиков.

Въпросите, поставени в декларацията, адресирана до ВСС, са все още актуални и членовете на сдружението очакват с интерес становището на този най-висш колективен орган на управление на структурите от съдебната власт.

Не без основание ръководството на СССЕРБ смята, че с дейността, осъществена през тригодишният период, като гражданска формация, сдружението на дело е доказало съпричастност към проблемите, стоящи за решаване от всички структури на съдебната власт, за да отговори тя на високите критерии и изисквания, поставени във връзка с предстоящото приемане на Р. България за равноправен член в Европейския съюз.

В тази насока е и декларацията–обръщение, приета единодушно от участниците в общото събрание на СССЕРБ, проведено на 10.07.2002 год. в гр. София. С изх. № 05-49/15.07.2002 год. декларацията–обръщение бе изпратена до 39-ото Народно събрание чрез председателя на НС проф. Огнян Герджиков, до членовете на ВСС, чрез председателстващия министър Антон Станков, до главния прокурор на Р. България Никола Филчев. Отговор е получен само от проф. Огнян Герджиков.

Съвместно с Института за следдипломна квалификация при УНСС са проведени общо 16 курса за обучение по специалността съдебен експерт с 384 участници, от които 348 успешно са положили държавен изпит и са получили свидетелство заедно със сертификат, който се признава и в страните от Европейския съюз. Неизвестно по какви причини част от тези добре подготвени млади и квалифицирани специалисти не бяха включени в списъците, утвърдени от комисиите по чл. 200 Ж от ЗСВ. Ето защо ръководството на СССЕРБ отново поставя на дневен ред искането да се преразгледа нормативната уредба за статута, правата и задълженията на съдебния експерт не само в съдебния процес и досъдебното производство, а и в другите контролни структури на ведомствата от изпълнителната власт, където се ползват техните знания, умения и квалификация при решаването на спорни въпроси при финансови ревизии, данъчни ревизии, следприватизационен контрол и при оценка на цели предприятия, машини и съоръжения, недвижими имоти, апортни вноски по ТЗ и др.

В ход е процедура за приемане на Закон за независимите оценители, внесен в Народното събрание от група народни представители. С проекта за закона е предвидено да се създаде камара на независимите оценители, като професионална организация. Членовете на тази професионална гилдия в преобладаващата си част са включени в списъците за вещи лица, които изготвят експертни заключения по делата, свързани с оценки на ДМА, вещни права, ценни книжа, апортни вноски. Отново ще се регламентират права и задължения за част от участниците в съдебния процес като експерти, различни от тези, уредени в ГПК, НПК, ДПК и ЗДФК и спорната Наредба № 1.

Внесеният за разглеждане и приемане от НС Закон за независимите оценители може да бъде допълнен с някои изисквания, валидни за експертите по съдебни дела, и заглавието на закона да се допълни и той да стане: Закон за независимите оценители и съдебните експерти.

Към вече предложените глави и раздели на проектозакона могат да се включат конкретни членове от предложения от СССЕРБ проект за Закон за заклетите съдебни експерти, който бе обект на обсъждане от работна група към МП.

СССЕРБ предлага да се извърши обсъждане на експертно равнище както в правната комисия при ВСС, така и в работните групи към МП и законодателната комисия към НС с участието на експерти с научни звания с висока професионална квалификация и дългогодишен опит.

Предложено е на ВСС да се обсъдят предложенията, направени по време на приключената през 2003 год. дискусия по проблемните въпроси на експертната дейност, и онези предложения, в които има значим обществен интерес, да бъдат включени в предстоящите промени на ГПК и НПК.

Необходимо е да се регламентира със закон възможността за извършване на контролна експертиза и когато се установят експертни заключения, дадени с пристрастие от вещи лица или оценители, същите да бъдат отстранявани завинаги от тази дейност, с което решително ще се помогне за преодоляване на корупционните процеси в досъдебното и съдебното производство.

Ръководството на СССЕРБ смята, че за да отговори страната ни на високите изисквания и критерии за оценка на съдебната система, предявени от Европейския съюз, е необходимо от страна на трите държавни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, да се окаже подобаващо внимание и воля за решаване на проблемите на съдебните и останалите законодателно постановени професионални експертизи. По тази причина се предлага в дните, когато се обсъждат поредните законодателни промени в НС по основните закони, касаещи дейността на съдебните органи, подобаващо внимание да бъде отделено и на съдебните експертизи, защото чрез тях се решава значителен дял от съдебните и досъдебните производства. Ежегодно се плащат стотици хиляди левове бюджетни средства и не е без значение за българския данъкоплатец как са изразходвани тези средства. Дискусията, която откриваме на страниците на ежедневниците и чрез специализираните телевизионни предавания, има само една цел: да се помогне за бързо и качествено решаване на проблемите, свързани с организацията на експертната дейност във всички области на практиката, и за определяне на справедлива оценка на този висококвалифициран труд.

По поръчение и решение на УС предложението за откриване на дискусията по проблемите на експертната дейност е изготвено от Изпълнителното бюро на УС на СССЕРБ.