СТАНОВИЩЕ на НС на БПА

ДО
Г-Н А. СТАНКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Т У К

На свое заседание на 10 юли 2004 г. Националният съвет на Българската психиатрична асоциация обсъди подробно Наредба № 1 на ВСС от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица.

Упълномощен съм да Ви представя Становище на НС на БПА. В него са коментирани сегашните условия на извършване на психиатрично-експертната дейност, съществените и слабите й страни, възнаграждението на експертите, както и Наредба № 1 на ВСС от 5 май, които засягат професионалната гилдия.

С уважение:

Доц. д-р Вл. Велинов, дм

Председател на БПА

На Националния Съвет на Българската психиатрична асоциация

На свое заседание на 10 юли 2004 г. Националният съвет на БПА обсъди съдебно-психиатричната експертна дейност и прие следните оценки:

Лекарите-психиатри придобиват компетентност в областта на СПЕ само в един тримесечен обучителен модул по време на специализацията си по психиатрия.

С придобиването на специалност по психиатрия получават правото да извършват самостоятелни съдебно-психиатрични експертизи. По-нататъшното им усъвършенстване като експерти е предоставено само на тяхната лична инициатива.

При кредитирането в продължаващото обучение не се изисква специализирана подготовка в експертната област. Така компетентността на съдебните експерти психиатри остава несигурна.

Наред с това част от психиатрите имат амбицията да се квалифицират в областта на СПЕ в тематични курсове в следдипломното обучение или чрез придобиване на профилна специалност по съдебна психиатрия след двегодишно системно обучение по нарочна програма (съгласно Наредба № 31 от 28.07.2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 64 от 20.07.2001 г., изм. и доп., бр. 93 от 21.10.2003 г.). Броят на психиатрите с по-системна подготовка в областта на съдебната експертиза обаче не надхвърля 20% от всички психиатри, които имат право да извършват СПЕ, а специалистите по съдебна психиатрия в момента са само пет за цялата страна.

Така се оформят три групи експерти – дипломирани съдебни психиатри, психиатри със специализирана компетентност в областта на СПЕ и психиатри, които извършват СПЕ на фона на основната си специалност по психиатрия.

Последният документ, който третира съдебната експертиза е Наредба № 1 на ВСС от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (ДВ бр. 51/2004 г.).

НС на БПА обсъди някои конкретни текстове.

В чл. 4 ал. (1) са заложени два критерия за определянето на възнаграждението на вещите лица.

Качественият критерий е фиксиран в т. 1, съобразно сложността и спецификата на поставените задачи и в т. 2, съобразно компетентността и степента на квалификация на вещото лице. Количественият е уточнен в останалите точки на ал. (1) и в ал. (2).

Възнаграждението на вещите лица е определено в чл. 13 и чл. 14.

Справката-декларация дава възможност за прецизно отчитане на положения труд.

Фиксираният в чл. 13 минимум от 30 лв. е много полезен, т.к. в БПА психиатри-експерти са споделяли огорчението си от хонорари от 10 или 15 лв.

В чл. 14 ал. (1) Наредбата определя часов хонорар от 3 лв.

НС на БПА намира тази сума като дълбоко неадекватна на естеството на експертната работа, която е много по-отговорна в сравнение с обичайната диагностично-лечебна дейност.

Часова ставка от 3 лв. е равнозначна на рутинното трудово възнаграждение. За сравнение е уместно да се добави, че един консултативен час в условията на частна практика се хонорува от 25 до 40 лв., а в заведенията, работещи по договор с НЗОК един преглед се заплаща между 4.35 (повторен) и 8.70 лв. (първичен), като в един час лекарят може да направи три или повече прегледа.

Освен това при определяне на хонорара се предвижда възможност за увеличаването му до 100% за експертизи, извършени от високо квалифицирани вещи лица. Както бе упоменато, квалификацията на вещите лица е на три нива и различията между нивата са значителни.

НС на БПА намира за уместно в Наредба № 1 на ВСС от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица да бъдат направени някои промени:

В чл. 14 ал. (1) минималното възнаграждение за действително отработен час да се повиши от 3 на 8 лв., както се хонорува първичен преглед от НЗОК.

В чл. 15 ал. (1) да се предвиди възможност увеличаване на заплащането на експертите в зависимост от квалификацията им – минимално заплащане за експертите без доказана допълнителна квалификация, увеличение със 100 % за експертите с доказана профилна квалификация (сертификати за проведени обучителни модули) и увеличение с 300% за специалисти с диплома по съдебна психиатрия.

НС на БПА намира за уместно да бъдат направени допълнителни тълкувания относно Наредба № 1, особено на правилата за формиране на възнагражденията, относно възнаграждението фиксирано в чл. 7 ал. (4), както и на чл. 10 ал. (2) за неизплащане на възнаграждение.

Наредбата се нуждае от допълнения. Не са предвидени изрични текстове за възнаграждения за СПЕ, извършвани по реда на ЗНЗ. Само в някои съдебни райони прокуратурата изплаща такива възнаграждения. И тук е уместно да се предвиди тристепенно хоноруване съобразно компетентността на експертите.

В Наредбата не са предвидени текстове за възнаграждения за защита на експертно заключение пред съд. В тази фаза експертната работа е най-трудна, предвид необходимостта от представяне на обяснения незабавно, без предварителен анализ. И тук е уместно да се обмисли тристепенно хоноруване съобразно компетентността на експертите.

Председател на БПА:

Доц. д-р Вл. Велинов, дм