Съдебният съвет пести за сметка на вещите лица

СЪДЕБНИЯТ СЪВЕТ ПЕСТИ ЗА СМЕТКА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА
Никола Николов - експерт, в-к “Труд” – 05.01.2005 г.

От май 2004 год. е в сила наредба на Висшия съдебен съвет (ВСС) за възнагражденията на вещите лица, назначени от органите на съдебната власт за експертизи по наказателни, граждански, търговски, административни, фирмени дела и дела по несъстоятелност.

Тя обаче поставя в крещяща неравнопоставеност експертите, които оказват помощ на съдебната власт, спрямо колегите им, които работят в други области. Спроред наредбата за всеки отработен час на вещите лица се заплаща възнаграждение в размер на 3 лева. Така, че когато дипломиран експерт счетоводител проверява и заверява счетоводен баланс, той може да договори възнаграждение 30 (и повече) лева на час, но ако работи по експертизи по дела

, неговия труд се заплаща по 3 лева на действително отработен час (времето за извършване на оглед, измерване, преглеждане на документи, участие в назначени процесуални действия, изследвания, анализи и др., нужни за изготвяне на експертиза).

А средното възнаграждение на един оценител на свободния пазар е от 20 до 150 лв. в зависимост от конкретната задача. Излиза, че когато специалист на свободна професия бъде назначен за съдебна експертиза, трудът му изведнъж се обезценява.

Не е ли това незаконно и опасно? И няма ли да подтикне вещите лица да “компенсират” незаслужено ниската оценка на своя труд за сметка на съдебната справедливост? Да доведе до корупция или привличане на недотам компетентни оценители?

Много са несъответствията в наредбата. Според чл. 13, ал. 1 от нея за отделните видове експертизи се заплаща минимално възнаграждение 30 лева (когато е изготвена от повече от едно вещо лице, тази сума се заплаща на всеки от тях). С други думи, ако по една експертиза се работи 1 час, минималното възнаграждение е

30 лева. Ако същото вещо лице работи по подобна експертиза 10 часа, пак получава 30 лева. Това не е ли уравниловка, с която се борим 15 год.? Освен това ставката от 3 лв. на час е произволно определена и не отразява спецификата и качеството на труда на експертите.

Ако се следва логиката на наредбата, за едно и също време за експертизата на хабилитирано лице и на специалист, който сега започва дейността си, ще се плати едно и също възнаграждение. И само за особено сложни и специфични експертизи, извършени от високо квалифицирани вещи лица, минималният хонорар може да бъде увеличен двойно – ако е 30 лв. – на 60 лв. (чл. 15, ал. 1).

От друга страна две експертизи, еднакви по характер, но изработени в различни дни от годината и различни часове от денонощието, не могат да имат една и съща цена. Често пъти вещите лица са викани след 17 ч. и в почивни дни.

Наредбата е в дисонанс с други нормативни документи. В чл. 9 се поставят ограничения на пътните, дневните и квартирните пари, които напълно противоречат на одобрената от МС Наредба за командировките в страната. Има ли подобно право ВСС?

ВСС грубо е нарушил чл. 200л, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според който възнаграждението на експерта се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, квалификация, времетраене, трудоемкост на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.

Но в наредбата не е зачетена нито квалификацията на вещите лица, нито трудоемкостта на работата или пък някакви други условия. Напротив, въведена е една обидна уравниловка. В резултат на това квалифицираните вещи лица се отдръпват и на тяхно място се настаняват “новаци” с малко опит. След време прокурорите ще започнат да им връщат експертизите и ще трябва втори път да се плаща за експертни заключения.

Ако ВСС е целял да съкрати разходите в съдебната система, това може би е постигнато – отчасти и за кратко. Както се казва: “с чужда пита – майчин помен”. Но напрежението, породено от тази наредба, със сигурност “ще избие” по някакъв начин.